(По книгата на Клаус Хофман „KANN MAN GOLD
MACHEN?“ и по материали от Интернет)
Може би
очаквате да ви предложа тайнствена
рецепта за превръщането на ръждиво
желязо в злато или пък как да си правим злато
от олово? Ще ви разочаровам. Въпреки че
често чувам „Няма невъзможни неща!“,
напротив, има! И то много! За щастие
алхимията е отдавна развенчана и слава
Богу! Но има и много други подобни масови заблуди,
които царуват стотици години сред
човечеството и няма изгледи скоро да
се изчистят от живота ни. Такава е разбира
се хомеопатията и нейните побратими
Шюслеровите соли. Скъпи захарни
бонбончета, в които няма нищо!
(вж. Хомеопатията
– парѝ, хвърлени на вятъра
https://ochemist.blogspot.com/2017/03/blog-post_24.html
https://ochemist.blogspot.com/2017/03/blog-post_24.html
и Шюслерови
соли – опасна заблуда!
https://ochemist.blogspot.com/2017/04/blog-post.html)
https://ochemist.blogspot.com/2017/04/blog-post.html)
Но доскоро,
още преди по-малко от 100 години, не само
са се намирали велики алхимици, успели
да заблудят властите, че ще направят
злато. Имаше и у нас един „велик доктор“,
който се изживяваше като лекар и любител-химик, пълнеше служебната си „Волга“ с
морска вода вместо с бензин или пък
палеше водата в една тенджера – всичко
това пред телевизионните камери в
директно ТВ предаване! Спомняте ли си този
доктор? Беше влязъл под кожата на
приближени до Политбюро и до Държавния
съвет на НРБ и те вярваха на безумията
му. Създаваха му лаборатории, даваха му
милиони левове и служебни автомобили,
беше им обещал да направи България
велика! Обещаваше лекарство срещу СПИН
и щеше да лекува рака. Вероятно само
моите връстници са го запомнили... Но историята помни много такива примери.
 |
| Франц Таузенд (1884-1942) |
В началото
на 1925 г. първият президент на Ваймарската
република Фридрих Еберт (Friedrich Ebert) умира. Изборът
на Хинденбург (Paul von Hindenburg) за наследник означава
опасен завой надясно в политическото
развитие на Ваймарската република.
Генерал Лудендорф (Ludendorff), подобно на
Хинденбург, е изявен милитарист, а след
Първата световна война дясната пропаганда
дори го представя като „национален
герой“. След неуспешния пуч на Хитлер
от 1923 г., в който Лудендорф взима значително
участие, генералът изпробва способностите
си на парламентарната сцена: от 1924 г.
той е член на парламента от
Националсоциалистическата партия на
Германия (NSDAP). Като издател
на фашисткия вестник
„Völkischer
Kurier” ("Народен куриер")
Лудендорф не успява да сe
отърве от дългове. Той търси източници
на парѝ за себе си и за националсоциалистическото
движение, което вече открито пропагандира
своите престъпни цели, но не намира
желаната подкрепа, дори сред десните.
При това положение алхимикът Франц Таузенд
(Franz Tausend, 1884-1942) изглежда като „герой на
световната война” и като пратеник
от небето. Лудендорф назначава за експерт
един химик, за да може преди всичко да
подложи на експертно изследване
химическия процес на Таузенд. Пред очите
му Таузенд от стопилка олово, към която
добавя 3 г железен оксид (нещо като
ръжда), все пак получава 0.3 г злато. И
така демонстрираната алхимична
„трансмутация“ е успешна на сцената,
а експертът с усърдие съобщава: "Г-н
генерал, това е истина!"
Когато
започват да казват, че дори човек като
Лудендорф се доверява на този Таузенд,
няколко финансисти с готовност предлагат
парите си за услугите на алхимика. С
Лудендорф като гарант, Таузенд основал
„Общество 164“. Това не е таен код – в
системата от елементи, наложена от Франц
Таузенд, златото е носило номер 164. За
да не излети птицата, преди да е снесла
златните яйца, Лудендорф сключил частно
споразумение с Таузенд: в съответствие
с него алхимикът се отказвал в полза на
Лудендорф от каквото и да е прилагане
на „синтеза“ на злато, а Таузенд трябвало
да предоставя 5% от печалбата. Акционерите
и съдружниците е трябвало да получат
12%, асистентите – 8%. „Незначителният“
остатък от 75% Лудендорф имал намерение
да сложи в джоба си: „за доброто на
германския народ“ – така се е казвало
тогава, но всъщност: за укрепване на
партията на националсоциалистите. Сред
членовете на „обществото 164“ са такива
големи индустриалци като Манесман
(Mannesmann AG) и
Шьолер (Schoeller), индустриални
и финансови магнати на Германския Райх,
за да знаят например принцовете на
Шьонбург-Валденбург, но имало и обикновени
хора, които доверително давали своите
спестявания на Таузенд. Тогава е имало
цял пакет авантюристи и рицари на
късмета, военни, фашисти. Те били поверили
повече от един милион марки на Франц
Таузенд, на „човека с невероятните
Христови очи“, за неговите алхимични
експерименти.
„Обществото
164“, по-късно преименувано на „Общество
за хиляди изследвания“, основава с
тези парѝ лаборатории за алхимици в
целия Германски Райх. Сериозни названия
служели като маскировка, като например
„Северногерманско предприятие за
сплави“. Таузенд виждал задачата си
главно в пътуване от филиал до филиал,
сключвал сделки за закупуване на земи
и замъци и водил преговори „на най-високо
ниво“. Например с председателя на
Управителния съвет на касата, бившия
министър Ленце. Таузенд поискал да научи
от него къде е най-надеждно да се поставят
мощни златни изделия от неговите фабрики
в бъдеще. След това заминал за Италия,
осъществил контакти с един от секретарите
на фашисткия диктатор Мусолини: обещавал,
че Германия и Италия ще да станат
най-мощните сили в света благодарение
на новия процес за получаване на злато.
Бил изпратен представител, който да
тества почтената оферта на Таузенд. За
съжаление обаче той се оказал професор
по химия. Дипломатическата среща се е
провела в Замъка Епан (Burg
Hocheppan) на „барон” Таузенд в Южен
Тирол (Италия). Но италианският химик
настоял за пробен експеримент. Таузенд
имитирал химически опити, подобно на
покойните му предшественици от далечното средновековие. Ученият обаче, усещайки
измамата, успял да го хване. „Невинното“
парче олово, което Таузенд искал да добави
към стопилката в последния момент, се
оказало сплав от олово и злато!
 |
| Книгата на К. Хофман |
В началото
на 1929 г. „изследователското общество“
било принудено да изпадне в несъстоятелност.
Изразходвани били повече от един милион
златни марки. Никой наистина не разбрал
къде е отишла тази огромна сума. Счупени
фабрични инсталации, терени за строеж
на нови работилници, разрушени замъци
– всичко това са оставените свидетелства
за разточителството на Таузенд. Във
всички краища на Германия хората, които
му се били доверили, съдили Таузенд за
измама. Избягалият престъпник най-накрая
бил задържан в Италия.
Като подсъдим след това е бил транспортиран
в Милано. Процесът се състоял в Мюнхен
през 1931 г. – "производителят на злато
на 20-ия век" бил осъден на 3 години и 8
месеца затвор за измама. По-късно
последвали и други негови измами с престой в
затвора... При излежаване на поредно наказание Таузенд умира на 58 г. в затвора. Има невъзможни неща!
Още по темата:
