За гост-студентите и престижа на нашите университети

Думата Gastarbeiter в немския език означава гост-работник. Гост-работниците построиха в процъфтяващата днес Германия подземните градски железници, аутобаните, къщите, парковете и какво ли още не през последните 50-ина години. Като нарицателно тази дума се асоциираше с "гостите" главно от Турция, Гърция, Сърбия, Италия и др. бедни страни, тези гости обикновено имаха неугледен външен вид, не говореха немски, живееха в бараки и в гета. Не се гледа и до ден днешен с добро око в Германия на гастарбайтерите, въпреки че техният принос за благоденствието на германците е огромен.

Точно обратното се отнася за нашите гост-студенти. Техният принос за благоденствието на България е... отрицателен. Още по-отрицателен е той за издигането на престижа на нашите висши училища! Тези гости идват тук не за да добият знания, а диплома. И то без да си дават много зор, стига да имат заможни родители. Както се изрази един мой приятел - те не са тук да учат, а за да дават пари. Бих добавил: и за да вдигнат благоденствието на някои по-отбрани българи.

Днес научих от новините кои са най-добрите университети в света според „Таймс“ (04.10.2012). Разбира се за поредна година нито един български университет не попада в класацията на Times Higher Education World Reputation Rankings. Това никак не ме учудва. Много добре познавам качеството на обучение в някои наши университети, а съм имал възможност и да сравнявам с водещи световни университети. Гостувал съм и/или съм участвал в работата на следните университети: в Бъркли и Рино (САЩ), в Цюрих (Швейцария), в Щутгарт, Кийл, Хале (Заале) и Вюрцбург (Германия), в Лийдс (Англия). Навсякъде в тези наистина престижни университети разликата с българските е не само драстична, тя е катастрофална! Колкото е разликата например между съвременен автомобил "Лексъс" (мейд ин Джапен) и мургава каруца с магарешки впряг, мейд ин Факултето.

Как може един университет, па бил той и български, да се нареди между най-добрите, след като тук (в тази страна!) за престижно се смята, ако като преподавател успяваш изгодно да продаваш изпита си на студентите. И държавната политика е в тази посока. Макар и да не поощрява директно тези практики, държавата си затваря едното око (а често и двете), когато някой университет отваря широко вратите си за чуждестранни студенти, които желаят да заплащат съответната такса за следване (по-рано в долари, а сега в Евро). После се оказва, че те са готови да си плащат и извън регламентираните държавни такси и май никой не се впечатлява от това.

Най-добрият университет в света е Калифорнийски технологичен институт, т.нар. CalTech (САЩ), следван от Оксфорд (Великобритания) и Станфордският университет (САЩ). В Топ 100 на класацията най-много университети има от САЩ - 47, следвани от Великобритания - с 10. Стабилни са атестациите за университетите от Япония, Китай, Сингапур, Индия и Южна Корея. Къде сме ние? Ами няма ни, и още дълго време няма да ни има, нито в топ 100, нито в топ 500...

Голям майтап - единственият представител на Балканите е Турция, която има три университета и пет висши учебни заведения в топ 300! Майтапът е голям, защото в последно време именно турските студенти в България най-успешно пълнят джобовете на българските университети и преподаватели. Отговорете си сами на въпроса: защо тези турски младежи идват да учат тук?? Защото е по-добро образованието ли? Не, разбира се. Защото знаят български ли? Не, не го знаят. Те идват тук уж да учат науките на английски език. Повечето от тях и английски не знаят добре. Но няма лошо, голяма част от преподавателите също не знаят английски. Никой не ги проверява, никой не им изисква сертификат за знаене на английски, и на едните, и на другите. Това обикновено са младежи от Турция, които нямат шанс да отговорят на критериите за прием в турски университет. Много от тях не притежават качества да бъдат студенти въобще, включително и студенти в България. Но те имат едно важно качество - те са платежоспособни! Всички останали критерии отпадат. Разработени са разнообразни начини (методи, варианти) за следване у нас със съдействието на платежоспособните родители:

• Директно заплащане на професора (доцента) за взимането на изпита - класика в жанра.
• Заплащане на (добре) платени частни консултации (уроци), давани от същите преподаватели, които участват в изпита.
• Ходатайства на един преподавател пред друг негов колега, първият от които е получил възнаграждение за услугата.
• Комплексно обслужване - плащаш си дебело на един влиятелен преподавател (например декан или заместник-декан) и той после ти урежда нещата до края на следването! Немаш грижа!

Тези методи (сигурно има и други) не съм ги измислил аз, аз дори не съм и подозирал, че е възможна такава изобретателност. Разказвали са ми ги потърпевши, респективно практикуващи студенти (и преподаватели). При това тук не става дума за законно установената такса за обучение, която в някои университети достига 7-8 хиляди ЕВРО за студент на година.

Та това - за студентите от Турция. Валидно е и за студентите от арабските страни. По-рано същото се отнасяше и за гръцките гост-студенти, но след като постъпихме в Европейския съюз, техният наплив към България чувствително намаля. Длъжни сме да ги обучаваме без такси за чуждестранни студенти. Ще видим докога. Защото и Гърция, и Турция (наскоро) съобщиха, че вече няма да признават дипломите от България без приравнителни изпити. Дано! Нашият министър, граф Игнатиев, беше реагирал остро - как може! Турция ни обижда на образование, ние сме добри, я вижте колко много турски студенти обучаваме, нас ни признават! Признават ни, само че друг път (както казваше едно детенце в един филм).

Кой печели от тази страхотна образователна система? Всички! Студентите, защото получават диплом за висше образование (макар и не от баш престижен университет); преподавателите - защото си пълнят джобовете, портфейлите, чантите, банковите сметки и др. подобни; университетите и факултетите - защото се сдобиват с хиляди и милиони евровци, с които плащат високи хонорари (на който заслужава) и си купуват хубави играчки, като например ноутбуци, айподи и айпади, а понякога има дори за научна апаратура и за мултимедийни инструменти. И за ремонти и обзавеждане остава по нещо. И така - всички са доволни и щастливи! Обаче в световната класация на добрите университети ще влезнем... през крив макарон!

Навремето, когато при мен на изпита пропадаха (поради незнание!) около половината от явилите се студенти, ръководството на факултета ме критикуваше навсякъде и винаги, че съм пречка за извънбюджетното финансиране, даже имаше заплахи, че няма да ми купят нов компютър... Един декан ме упрекна навремето, че съм изпратил десетки чуждестранни студенти да продължат следването си (и плащанията си) в Пловдив (там щели да ми издигнат паметник на едно от тепетата!) и че факултетът щял да загуби стотици хиляди евровци. Това се тръбеше по всеки повод, но когато направих справка в деканата и доказах, че НЕ заради написани от мен двойки тези 28 студенти са напуснали, никой не си посипа главата с пепел. Призивът беше безпощадно ясен: не ги късайте, за Бога, ако искате факултетът да има пари. Сега се правят специални, силно облекчени тестове за чуждестранните студенти, олекотени учебни програми, снижаване на критериите и т. н. Е как да не протестират българските им колеги! Явна дискриминация! Да не говорим, че българчетата се явяват на непосилно тежки приемни изпити още в самото начало, за да станат студенти, а чуждестранците - не. И още нещо: ако чуждестранният студент прекъсне по слаб успех, това не го натъжава, защото на другия ден отива в деканата и подава молба за възстановяване на студентските права, при което молбата му се удовлетворява, взима му се таксата и той продължава да "учи" по познатия вече начин. При българските прекъснали студенти това правило не важи, пропускат една-две учебни години и възстановяват права с приемен изпит, на който трябва да изкарат минимум тройка! И аз питам: с какво са заслужили те тази дискриминация? Мисля, че всички знаем отговора.

Има една стара приказка: сиромахът няма какво да загуби. При социализма се казваше друго: пролетариатът няма какво друго да губи, освен оковите си. Е добре, ние като сиромашка държава (най-сиромашката в ЕС) какво ли можем да изгубим? Има какво - достойнството си, разбира се! Според общоприетата дефиниция думата проституция означава "извършване на сексуални услуги срещу заплащане или друг вид облаги". В по-преносен социален смисъл аз бих дефинирал думата проституция по-общо: извършване на неморални или престъпни услуги срещу заплащане или други подобни облаги. Оставям на читателя да прецени, дали тази дефиниция е приложима към темата на настоящия блогов принос.

Все пак, докато още е възможно, следвайки висше училище в България, да добиеш някакви знания, въпреки системата и въпреки паричните препятствия по пътя, и докато все още много, ама наистина много, искаш да се изучиш, то не всичко е загубено. Познавам поне петима колеги (и приятели), които завършиха в "тази страна" и се реализираха много успешно в най-престижни университетски и/или изследователски институции по света. Като студенти те бяха много бедни, едвам връзваха двата края, и не можеха да си позволят - и дори да си го помислят - даване на рушвети. Но с воля, с упорито учене и надарени с ум по рождение, те съумяха да постигнат едно прилично съществуване за себе си и семействата си. Пропуснах да спомена - с огромен стремеж към самоусъвършенстване и чрез самодисциплина!