Увод
Първо да обясня защо за журналисти. Имам задочен спор с една тв-водеща,
която твърдеше, че е била отличничка в часовете по химия. Вярвам ѝ. Обаче
напоследък се появи в медиите едно ново понятие: „функционално неграмотен“. Тоест
можеш да четеш, но не схващаш за какво става дума, можеш да изкарваш шестици,
но забравяш прочетеното още на другия ден. Всеки от нас е преживял това поне
веднъж в живота си. И сега да си дойдем на думата, има много журналисти, които
проявяват непростима химическа неграмотност и невежество, а умират да
коментират колко били вредни храните, защото били тъпкани с химия! То затова се
казва „общообразователно училище“, защото дава общи и най-основни познания във
всички области на живота. Да си спомним онази шега, дето видни „природозащитници“
питаха депутатите колко голяма е заплахата от замърсяване на околната среда с
кислороден дихидрид (или водороден оксид – не помня точно). Ако ги питаш обаче какво
е „цък две, ха още пет – охаааа!“, веднага ще се сетят, че става дума за алкохол
и за ракийка … С2Н5ОН!
Призовават ни да четем етикетите на храните, които купуваме. Там обикновено
се изброяват десетки „химикали“, т. нар. „Е-та“, овкусители, подобрители и
прочия… По телевизията говорят „Защо ни пробутват нискокачествени храни и напитки,
подсладени не със захар, а с изкуствени подсладители? Защо пак ни тровят с тази
химия?“ Хора, вземете се в ръце! Химията няма за цел да ви трови или да ви пробутва
долнокачествени и евтини напитки! Че захарта да не би да не е химическо съединение,
да не би да е по-малко вредна от захарина или аспартама? Бялата захар е една от
най-коварните отрови, защото е вкусна, приятна и води до пристрастяване. А
затлъстяването? А диабетът? По този въпрос вече писах преди няколко месеца:
Да прочетем етикета
Преди няколко дни бях неволен свидетел на следния диалог между две касиерки
в хранителен магазин: „Марче, видя ли, пуснали сме някаква нова шунка от
пилешко?“ „Така ли? Не знаех.“ – „Ами да, току-що я таксувах тая шунка на един
клиент“ – Клиентът бях аз, тъкмо бях платил по безконтактния начин. Не успях да
се въздържа и реших да ги провокирам: „Аз прочетох етикета, да знаете – пълно е
с химия!“ – „Ох, аман от тази химия, ужас!?“ – каза втората касиерка.
А ето какво казваше етикетът:
Съставки: 65% филе от пилешки гърди…
Олеле! – помислих си. – Значи всичко останало е химия! Опазил Бог!
Другите съставки от етикета бяха: вода (H2O = OH2, т.
е. кислороден дихидрид!), трапезна сол, картофено нишесте, декстроза;
сгъстител: преработени „eucheuma“ водорасли; стабилизатори: трифосфати,
полифосфати; животински белтък (пилешки); антиоксиданти: натриев ериторбат,
лимонена киселина; овкусител: мононатриев глутамат; екстракт от подправки,
екстракт от ароматизанти, консервант: натриев нитрит.
Хранителни стойности за 100 g: енергийна стойност: 355 kJ/84 kcal; мазнини: 2,0 g, от които наситени мастни киселини: 0,2 g; въглехидрати:
2,9 g, от които захари: 0,2 g; белтъци: 13,5 g; сол: 2,40 g.
 |
| Фигура 1 (http://ochemist.losttribesource.org/orgchem/ppt/shunka.pdf) |
Ще се спра поотделно на всеки от тези ужасяващи химикали (формулите им са
дадени на Фиг. 1), с които производителите искат да ни отровят:
1. Кислороден дихидрид, ОН2 – много
опасен химикал, може да доведе до фатален край, например ако напълните ваната
догоре и се гмурнете като дишате дихидрида вместо въздух. Може да се замести с водороден оксид!
2. Натриум хлоратум (уж трапезна сол, ама кой
знае! Да не се бърка с „шюслеровата сол“ Natrium
chloratum) – видите ли, съдържа хлор, страшно задушлива отрова, използван е
като бойно отровно вещество в Първата световна война! Е, вярно, че тук е като
хлориден йон, но какво от това, все пак си е хлор, нали!
3. Нишесте – само погледнете колко е сложна формулата му!
Как може да не е отровен с такава сложна формула? Само най-умните и
най-красивите студенти съумяват да я напишат на изпита. Да се надяваме, че не
сте яли много картофи или ориз досега в живота си, защото съдържанието на този
ужасен химикал в тях може да стигне до 80%.
4. Декстроза – олеле, също така мъчна формула, сигурно е
доста отровна… Чудя се как така мозъкът и сърцето ни не могат да съществуват
без този химикал! Толкова ли пък не могат без химия! Известна е още като „глюкоза“.
Но помислете си, ако декстрозата е в повече – хоп болест! (диабет) – значи е
много опасна. Няма страшно, пише, че в 100 g шунка има само 0.2 g глюкоза!
5. Стабилизатори: трифосфати, полифосфати.
Всички знаят – фосфорните съединения
са извънредно токсични, например бойните нервно-паралитични отрови зарин и зоман. Те са естери на фосфорната киселина, значи фосфати. От друга
страна обаче така наречените нуклеозид трифосфати са градивни камъни на РНК и ДНК и без тях
не може да съществува животът? Е какво сега, отрови ли са или не? Щом ги слагат
в шунката, значи може би не са? Без тях шунката ще става на каша…
6. Пилешки белтък – биополимер, състоящ се от
множество α-аминокиселини, наредени в дълги вериги,
които са нагънати в спирали или като кълбо прежда. На този свят има страшни
белтъчни отрови, като например змийските отрови. Да се надяваме, че пилешките
белтъци не са кой знае колко токсични. Ще кажете – ама това не е химия! Е как
да не е – нали виждате формулата, щом има формула, значи е химия, нали така?
7. Антиоксиданти: натриев ериторбат (E316), лимонена киселина (E330). Първият от тези антиоксиданти е
натриева сол на ериторбиновата киселина
(еритро + аскорбинова),
която е стереоизомер на аскорбиновата киселина, т. е. на витамин С,
и притежава почти същите антиокислителни качества като него. Понякога я наричат
също „изовитамин С“. Не ми се вярва някой, па било той и журналист, да твърди,
че витаминът С и лимонената киселина може да са отровни! Но да припомним
старата поговорка: ДОЗАТА ПРАВИ ОТРОВАТА!
Ако погълнете по една супена лъжица от който и да е от тези антиоксиданти, не
гарантирам, че ще оцелеете… Без антиоксиданти от кислорода на въздуха шунката
ще промени вкуса и цвета си, няма да може да се яде!
8. Консервант: натриев нитрит (Е 250), формула NaNO2.
Не щем консерванти! Химия, отрова! Е
да, ама не съвсем! Влага се в шунката, за да се избегне бързото разваляне на
месото и рибата и най-вече за да се предотврати растежа на Clostridium botulinum – бактерията, причиняваща ботулизъм. И
по-точно ролята му е да предотврати действието на токсина, който се отделя от
бактерията. Натриевият нитрит се ползва също и за да запази по-дълго приятния и
свеж цвят на месото. Още ли не щем консерванти? Да, наистина е вреден и опасен,
но успокояващото е, че се прилага в нищожни количества (максимум 5 промила).
Дозата прави отровата! Нитрати и нитрити поглъщаме много повече от зеленчуците,
отколкото от месото и колбасите.
И сега стигаме до най-спорния химикал:
9. Овкусител: мононатриев глутамат (МНГ). Познат е още като Е621 – много популярна вкусова
добавка в съвременните храни. Тя се използва за подсилване на специфичен вкус,
наречен „умами“ – един от петте основни вкуса, наред със сладко, кисело,
горчиво и солено. „Умами“ се сравнява с вкуса на месен бульон и възбужда съответните
вкусови рецептори. Съдържа се природно в редица зеленчуци, напр. в доматите. В
интернет шумно го обявяват за ужасна отрова, увреждаща мозъка, но без да
привеждат абсолютно никакви експериментални доказателства. Напротив, МНГ продължава
да се влага промишлено в редица консервирани инстантни храни в количества от
0,1% до 0,8% от общото съдържание, което отговаря на естественото му наличие в
много други хранителни продукти. Като натурален продукт Е621 се намира в месото, рибата,
зеленчуците и зърнените продукти, а в свободна форма се намира в доматите,
млякото, картофите, соевия сос и в много сирена. Типична съставка е на вкусните
ястия в китайските ресторанти. Американската агенция FDA (Food and Drug Administration) определя МНГ за общопризнат като безопасен (generally recognized as safe = GRAS). Прочети
още на: http://www.puls.bg/health/food/news_26656.html също на: https://en.wikipedia.org/wiki/Monosodium_glutamate
Хранителните добавки
Според науката за храните под „хранителни добавки“ се разбират две групи
вещества: Food supplements (допълнения към храната) и Food additives (добавки към храната), така че въпросът за
хранителните добавки не е толкова прост. Към първата група (Food
supplements) се причисляват витамините, минералите, фибрите,
мастните киселини и аминокиселините. Към втората (Food additives)
– вещества, които подобряват вкуса, аромата, външния вид и подобни качества;
такива са например солта, оцетът, серният диоксид за виното, селитрата,
оцветители, антиоксиданти, емулгатори, мононатриев глутамат, ароматизатори,
набухватели и много други, някои от тях се използват от векове. Точно в тази
група попадат прословутите „Е-та“, според номерацията
им в Европейския съюз. Точно Е-тата най-често биват обругавани от журналистите
в медиите, които с твърде невежи коментари ги обявяват за вредни, опасни и отровни!
Но много от тях са абсолютно необходими, разрешени и обявени за безопасни,
проверени от БАБХ…
Темата за „хранителните добавки“ е много обширна и разностранна, поради
което не се наемам да я обсъждам по-подробно тук.
Химията не е само химия
В целия свят ругаят химията, защото мерише лошо, трови природата, унищожава
растения и жилотни. В много университети има забележим отлив от химията, не
могат да наберат студенти. А защо никой не си задава въпроса: колко човешки
животи са спасени благодарение на химията? Та нали повечето лекарства в аптеките
са резултат от неуморната изследователска работа на химици, фармацевти и
медици! Да, ругаят ДДТ, което се натрупва на дъното на океаните, трови и
унищожава рибите, но колко хора си дават сметка, че благодарение на ДДТ е
победена маларията, унищожени са милиони вредни насекоми и са спасени стотици
хиляди хора! Историята на ДДТ е изключително интересна и поучителна, прочетете тук:
И накрая искам да спомена, че има редки случаи, в които химията се споменава с добро, тоест в положителна светлина: „Вие защо решихте да се ожените?“ – питат младо симпатично семейство. – „Ами защото се обичаме, осъзнахме, че между нас има химия!“ Е, наистина, в тази химия няма формули, отровни миризми и газове, но явно се подразбира, че е нещо много важно и хубаво!
8.12.2017
