РЕТРОСПЕКЦИЯ

• Катедрата по органична химия бе обособена през януари 1982 г. От 1986 до 1990 г. част от колектива на катедрата бе временно включен в т. нар. "Научно-внедрителска секция", където бяха разработени някои оригинални технологии за синтез на лекарствени вещества. Катедрата по органична химия бе възстановена през 1990 г. и бе закрита през март 2010 г. с решение на Академичния съвет на Медицинския университет - София.

  В архивите намерих следното весело стихотворение от 1984 г., не помня кога и по какъв повод съм го писал:

   

  РЕТРОСПЕКЦИЯ

  (шега в рими и мерена реч)

   

  За младите години да седнем да поплачем, 

  когат' бюфетът беше най-простичко мазе,

  и нямаше изобщо внедрителски задачи, 

  и нямахме хабер за комбинат и еМ-Фе-Зе (МФЗ*) 

   

  Голяма бе тогава нашата катедра,

  не ни побираше огромний кабинет,

  обсъждахме горещо и спорехме си щедро,

  та времето летеше без всякакъв саклет!

   

  И нека си припомним катедрен'те съвети - 

  науката се лейше тъй както из ведро,

  сегашните ни главни асистентки клети,

  колежки бяха млади, показваха бедро...

   

  А помните ли времето на мини-жупа –

  със пълния анализ и само със И-Че (ИЧ**), 

  пердашехме годишно по сто научни трупа

  и пет парѝ не давахме за мас- и Я-Ме-Ре (ЯМР***).

   

  Работехме жестоко - кат наш'те баби-хали

  с вретено, с хурка, и с вълна две кадели,

  но нямахме си хич чудесни химикали,

  а камо ли пък Драйдинг-стереомодели! 

   

  Кат' си погледна днес набръчканата кожа

  и празната глава, покрита с сивкав мъх -

  това, що беше нявга кора на главен мозък,

  превърна се изглежда във задрямал плъх...

   

  Не щем научни степени, не щем хабилитации,

  не искаме изобщо по две и три жени,

  а трябва да признаем, че наш'те аспирации

  са възрастта отново към младост да клони!

   

  ©Иво Иванов

  * Малък Фармацевтичен Завод

  ** ИнфраЧервена спектроскопия

  *** ЯдреноМагнитен Резонанс

  
  

ФАРМАЦИЯТА НЕ Е ХИМИЯ

Тази мантра (или проклятие?) се носеше във въздуха през всичките тези почти 40 години, докато бях на работа във Фармацевтичния факултет в София на ул. “Дунав”. Аз и до ден днешен не разбирам напълно с каква цел се внушаваше това на студентите още от първия им учебен ден — за да не обичат фармацията колкото химията или за да мразят химията, но да обичат фармацията. Внушаваше се от мнозина преподаватели-фармацевти, начело с Гръмовержеца на Фармацията по онова време (между 1970 и 2009 година). Всички знаят кой беше Гръмовержецът по онова време...

Цитат от AI: „Аптекарите и фармацевтите са сред най-важните двигатели на ранната химия. До XVIII–XIX век границата между „аптекар“, „фармацевт“ и „химик“ често е била размита – аптеките са служили и като лаборатории, в които са се правели химически открития. Историците на науката отбелязват, че редица химични елементи са били открити именно от аптекари.

Следва много кратък хронологичен списък, предложен от AI, на фармацевти и аптекари с приноси към химията:

1. Парацелз (1493–1541) (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim, лат. Paracelsus; https://en.wikipedia.org/wiki/Paracelsus?wprov=sfla1)

Професия: швейцарски лекар и аптекар-алхимик.

Приноси към химията:

- Един от основателите на ятрохимията (прилагане на химията в медицината).

- Въвежда минерални вещества и химически препарати в лечебната практика.

- Насочва алхимията към практически химически изследвания.

2. Андреас Зигизмунд Маргграф (https://de.wikipedia.org/wiki/Andreas_Sigismund_Marggraf; 1709–1782)

Професия: германски аптекар и химик.

Приноси към химията:

- Открива захарта в захарното цвекло и поставя основите на захарната индустрия.

- Развива аналитичната химия и методите за химичен анализ.

3. Карл Вилхелм Шееле (Carl Wilhelm Scheele, 1742–1786;

https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Wilhelm_Scheele?wprov=sfla1)

Професия: шведски аптекар и химик от германски произход.

Приноси към химията:

- Открива кислорода почти едновременно с Джоузеф Пристли.

- Открива хлора, азота, мангана, молибдена, волфрама, бария и други елементи.

- Изолира, пречиства и описва множество важни органични киселини (оксалова, винена, млечна, лимонена, пикочна и др.). Открива циановодородната и флуороводородната киселина.

- Счита се за един от най-великите експериментатори в историята на химията. На 33 години става член на Шведската Кралска Академия на науките, т. е. академик. Умира на 43-годишна възраст, предполага се, че се е отровил с живачни съединения (имал привичката да опитва на вкус веществата, с които работи...) .

Спирам дотук. Мисля, че става ясно: да, наистина, фармацията не е химия! Впрочем в началото на всяка учебна година отделях минути в моята лекция “Предмет и историческо развитие на органичната химия” за биографията и приносите на Шееле. Преди години по инициатива на Партията (по-възрастните читатели знаят защо я пиша с главно „П“) имаше преглед на фундаменталните учебни дисциплини. Физиката, биологията, математиката, ХИМИЯТА и другите природни науки бяха признати от компетентни философи за фундаментални науки, но фармацията - не. Защото фармацията не е фундаментална природна наука, а е сбор от тези науки! Освен природните науки (Naturwissenschaften) фармацията включва също така медицински и биологически науки, търговия и маркетинг, промишлено производство, организация, икономика и т. н. Неслучайно в англоезичната литература се говори за „Фармацевтични науки“ (Pharmaceutical Sciences)! Но като говорим за английския език, нека отбележим, че на английски думата “chemist” изразява и двете понятия: и аптекар, и химик! Така че англичаните отдавна са решили този проблем за себе си, но за всеки случай имат и думата pharmacist!

Фармацията не е била само приложение на химията, а в продължение на векове е била една от главните среди, в които химията се е развивала като самостоятелна наука. Но „Гръмовержецът на Фармацията“ се подиграваше с преподавателите по фундаментални химии (неорганична, органична, аналитична, физикохимия), като ги наричаше „обслужващи дисциплини“, т. е. можем и без тях...

Особено интересен исторически факт е, че през 18-ти век много от най-модерните химически лаборатории в Западна Европа всъщност са били аптеки. Аптекарите рутинно са дестилирали, прекристализирали, пречиствали и анализирали вещества, което ги е правило изключително квалифицирани химици-експериментатори. В резултат на това няколко големи химически открития – включително изолирането на нови елементи и синтеза на нови органични съединения – са дошли от фармацевти, а не от професионални химици (в миналото алхимици) или университетски преподаватели по химия…

Бидейки дългогодишен преподавател във Фармацевтичния факултет на Дунав 2 в София (съкр. ФФ-ДС), имах щастието и привилегията да се запозная с редица възпитаници на същия този факултет, с мнозина от които станахме съмишленици и близки приятели, а с една от дамите фармацевти, на име Рени (Райна Тошева, 1949-2003), дори образувахме щастливо семейство! Ще спомена само няколко от имената на тези приятели, защото бяха или все още са светли личности, красиви умове (beautiful minds) и много свестни хора. С тях винаги ми е било и продължава да бъде за мен удоволствие да общувам.

Фармацевти, станали химици

1. Д-р Константин Драндаров (1953-2026) – български фармацевт, химик, музикант и художник (вж. рисунките 1 и 2). (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%
   D0%BD_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2)

За мен Коста е най-гениалният възпитаник на ФФ-ДС от моето време. Запознахме се още като беше студент във втори курс. Освен че си взе изпита с отличен, беше и наш кръжочник. Поиска да го допускаме в лабораторията с молбата: “Може ли само да ви погледам как работите експериментално, няма да ви преча… В замяна ще ви мия колбите и другите съдове.“ По онова време (около 1975 година) се опитвах да работя с навиците си от Института по органична химия на БАН (Секция “Природни вещества “) - с много малки количества (от един до няколко милимола, mmol) и също чрез придобитото в БАН умение да следя всичко с помощта на тънкослойна хроматография (ТСХ). Без ТСХ се чувствах като слепец. Заради малките количества най-любимите ми (и най-използваните от мен) стъклени съдове бяха пеницилиновите шишенца. Бях се научил повечето операции да извършвам с тях. По-късно Коста ми призна, че точно от това се бил впечатлил най-много.

Той беше всестранно надарена личност. Като студент участваше като вокал, композитор и китарист във вокално-инструменталната група „Lege Artis“

https://www.youtube.com/watch?v=hFWSTdbCQoI

Там пише: “Музиката е на един студент по фармация 1976 г. Константин Драндаров”.

Втори фестивал „Ален мак“ (1976 г.) – Трио „Леге Артис“ – София участва с песента „Мислещи кристали“ (музика: Алексей Лещански, текст: Владимир Башев, аранжимент: К. Драндаров).

По онова време (2006 г.) още нямаше изкуствени интелекти (AI), които да рисуват този вид графики, а се рисуваха на ръка с чер флумастер или с туш точица по точица!

Рис. 1: Ресторант „Органичен Синтез“
(худ. Константин Драндаров; заглавието е мое)

Рис. 2: Многостранните интереси и увлечения
на фармацевт-химика
(худ. Константин Драндаров; заглавието е мое)

Коста беше мой студент от първите години на стажа ми като преподавател – вероятно през 1975 г. Заедно с гл. ас. Гинка Троанска му водехме упражненията по органична химия и беше наш кръжочник.

Искам да поясня защо Коста не е нито е професор, нито „голям доктор“. Само кандидат на науките, тъй като беше защитил една много стойностна докторска дисертация в един от най-престижните университети на Храдец Кралове (Чехия) при известния професор Иво Хайс (Ivo Hais).

[Любим учен и пример за подражание на Коста беше австрийският ботаник Грегор Мендел (1822–1884). Цитирам по Уикипедията: „Като монах в Брюн (днес Бърно), в манастирската градина, Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават 8 години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване по редица признаци: оцветяване на семената, вида на обвивката им, багри на цветовете и др.”

https://en.wikipedia.org/wiki/Gregor_Mendel?wprov=sfla1

„Това не са били забавления от скука на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент. Мендел е бил добър математик и много ясно си е давал сметка какво прави. По този начин той става баща на една нова наука, наречена по-късно генетика. Откритите от него закономерности са придобили признание от световната научна общественост като законите на Мендел. Той не е бил нито професор, нито доктор. Бил е гениален изследовател. Представя труда си пред брюнското Общество за изучаване на естествени науки през 1865 г. и го публикува през 1866 г.“]

За него в „Рисърч Гейт“ пише следното: Константин Драндаров е автор на 45 научни публикации с 858 цитирания в научната литература.

https://www.researchgate.net/scientific-contributions/Konstantin-Drandarov-12757581

С Коста Драндаров нямаме общи научни публикации, но винаги сме обсъждали активно научните проблеми, по които работехме.

2. Професор д-р Параскев Недялков - фармацевт и химик (фитохимия).

• https://pharmfac.mu-sofia.bg/?page_id=5839

В този източник между другото се казва:

През 2026 г. П. Недялков придобива научното звание професор. Защищава докторска дисертация по „Фармакогнозия и фитохимия“ на тема „Ксантони и бензофенони в представители на род Hypericum L.“

Научноизследователската дейност на проф. Недялков е насочена към проучване на химичния състав и биологичната активност на растителни вещества. Автор е на над 90 публикации, цитирани повече от 900 пъти (Journal of Citation Reports, Scopus, Web of Science и Google Scholar) . Експерт е в областта на фитохимията на представители от род Hypericum (сем. Hypericaceae) и Chenopodium (сем. Amaranthaceae), както и на LC/MS анализи на растителни вторични метаболити.

Той е бил научен ръководител на един докторант. Участва в над 15 научни проекта, финансирани от Медицинския университет – София и Фонда „Научни изследвания“. Член е на експертна група към Българското научно дружество по фитохимия.

С проф. Недялков ни свързва едно велико приключение, състояло се през лятото на 2010 година (той тогава още не беше професор). С него заедно прекосихме цяла Европа с автомобил — от Балтийско море (град Kiel) до София, вероятно повече от 2000 км. Взехме го на три пъти, с почивки (и нощувки) в гр. Аален и в чудесния университетски град Грац, Австрия.

3. Едмонт Стоянов (Еди) - фармацевт и ХИМИК. Като студент учеше здраво. След като положи изпита си с “отличен (6)”, беше номиниран заедно с още един негов колега за “голямата награда по органична химия”, но наградата отиде при другия студент по чисто формални причини. И до ден днешен Еди не може да ми прости тази “обида”! Беше ми първият и единствен редовен докторант (другите двама бяха “свободни” докторанти). Защити успешно докторската си дисертация в областта на синтеза на хетероциклени съединения от групите на пиридина и нафтиридина. През 2001 г. спечели стипендия на НАТО и стипендия на името на Роман Херцог (президент на ФР Германия) към фондация Александър фон Хумболт. Повече подробности от биографията му тук:

• https://ochemist.losttribesource.org/orgchem/edmontstoyanov.pdf

Ето една от най-хубавите му работи, част от неговата дисертация:

I. C. Ivanov, E. V. Stoyanov, P. S. Denkova, V. S. Dimitrov, Synthesis of Substituted 1,2-Dihydro-2-imino-7-methyl-1,6(6H)-naphthyridin-5-ones. в прочутото химическо списание Liebigs Annalen der Chemie (1997).

Специализацията на Еди се осъществи във Фармацевтичния институт на Кристиан-Албрехт-Университета в град Кийл, Германия, от 1 февруари 2002 г.

• https://www.humboldt-foundation.de/en/connect/explore-the-humboldt-network/singleview/1069425/dr-edmont-vassilev-stoyanov

Сега д-р Стоянов работи като глобален технически директор в японската компания NISSO в Дюселдорф, Германия (Nisso Chemical Europe GmbH). Повече информация за д-р Стоянов можете да намерите в Research Gate:

• https://www.researchgate.net/profile/Edmont-Stoyanov

4. Доцент д-р Тома Гласнов – фармацевт, но повече химик. Сега е на работа като преподавател в един от най-старите и най-престижни европейски университети – Университета в Грац (Австрия), Институт по химия (Universität Graz, Institut für Chemie). https://www.researchgate.net/profile/Toma-Glasnov

Започна редовна аспирантура при мен в нашата лаборатория, но по едно време научихме, че се обявява стипендия за Австрия. „Нямате ли някой познат австрийски химик-органик – да кандидатствам за специализация при него?“ Имам, цитирал съм в мои публикации – проф. Щадлбауер (Wolfgang Stadlbauer) и проф. Оливер Капе (C. Oliver Kappe).

https://online.uni-graz.at/kfu_online/visitenkarte.show_vcard?pPersonenId=1047A870208C2811&pPersonenGruppe=3

Не искам да си приписвам някакви заслуги към неговото професионално развитие, но се радвам, че направихме няколко добри изследвания, от които той тръгна напред и нагоре... Една от успешните ни работи се отнасяше до т. нар. „трет.-амино ефект“ [tert-Amino Effect at a Coumarin and a 2-Quinolone System, J. Heterocyclic Chem., 45, 177 (2008).]

След успешните му синтетични постижения в хетероциклената химия Тома („Томето“) се преориентира в една нова и модерна област: т. нар. „Flow chemistry”, която се оказа доста благодатна и плодотворна. Преводът на български трябва да бъде може би „Химия в поток“ или „Поточна химия“ – не знам дали има утвърден превод.

5. Доцент д-р Захари Винаров – фармацевт, ръководител на катедра “Инженерна химия” на Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Един от най-добрите ми студенти, награден със специалната награда за най-добре положен изпит по органична химия .

• https://www.researchgate.net/profile/Zahari-Vinarov

6. Кристиан Ковачев - фармацевт и публицист… Работи професионално в аптека, често като управител, но мисля, че основните му научни приноси са като публицист. В неговия блог ще намерите много интересни исторически документи и други архивни материали във връзка с културата и науката на България. Например за Асен Златаров, за Яворов, за Алеко Константинов, за Иван Вазов и други бележити българи. Голяма част от публикациите му са нови за науката исторически документи и са издирени лично от маг.-фарм. Ковачев в различни национални и градски архиви.

https://kova4ev2026.blogspot.com/

Рис. 3: Книгата за Асен Златаров
в съавторство с Кристиан Ковачев

Кристиан, заедно с химичките Людмила Генкова и Свобода Бенева (Рис. 3), е един от авторите на книгата: “Асен Златаров, 130 години на от рождението му” (Фондация “Вигория”, София, 2014). Негова е и инициативата във фоайето на Фармацевтичния факултет на ул. Дунав да се постави барелеф на Асен Златаров до входа на аудиторията, където някога този забележителен българин е чел лекции.

А иначе Кристиан Ковачев си работи в аптека, продава си лекарства и консултира при нужда пациентите...

7. Маг.-фарм. д-р Стоян Карагьозов – главен асистент в катедрата по органична химия в София, защитил дисертация по органичен синтез под ръководството на доцент Любен Величков.

• https://ochemist.losttribesource.org/orgchem/stoyankaragiozov.pdf

Със Стоян намерихме едно ново вътрешномолекулно превръщане, свързано с хидриден пренос. Излезе в списание „Synthesis” и получи добър международен отклик:

Ivo C. Ivanov, Stoyan K. Karagiosov: Two Methods for the Preparation of 3-Dialkylaminomethyl Derivatives (Mannich Bases) of 4-Aminocoumarin: A New Type of Intramolecular Hydride Transfer. Synthesis 1995: 633-634. – DOI: 10.1055/s-1995-3971.

През 1996 г. година Стоян премина на работа като химик-синтетик в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър (Канада), отначало под ръководството на известния канадски химик проф. Джеймс Кутни (James Kutney), а по-късно – във Факултета по биомолекулна и фармацевтична химия при проф. Франк Аббът (Frank Abbot). Прочетете повече за него в Рисърч Гейт https://www.researchgate.net/profile/Stoyan-Karagiozov

8. Професор д-р Светла Богданова – завършила е фармация през 1968 г. във ФФ-ДС, но след края на следването си защити дисертация по химия (органичен синтез) под ръководството на професор Димитър Далев. След защитата постъпи като асистент в катедрата по технология на лекарствата с ръководител проф. Евгений Минков. От много години е професор по технология на лекарствените средства и специално една от водещите специалисти по фармакокинетика и фармакодинамика. Преподаваше и във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. 

   9.  Магистър-фармацевт д-р Любомир Раев – моят първи редовен докторант. Защити дисертацията си в областта на синтеза на хетероциклени съединения – калциеви антагонисти от групата на 1,4-дихидропиридина (най-ярък представител на тази група и първи, наложил се на пазара, е антихипертензивният препарат нифедипин). С Любо направихме няколко много добри работи, приети за печат в международни химически списания!

   Според мен една от най-хубавите ни съвместни публикации е следната:
   Lyubomir D. Raev, Ivo C. Ivanov, Henri A. Astroug, Wolfgang Frey, Silvia G. Agontseva: Synthesis of some 6-alkylureido-4-aryl-2(1H)-pyridones: further transformations and pharmacological activity. - Z. Naturforsch. 2015, 70b.

   В тази работа сме съавтори с фармаколога доцент Анри Аструг и нашата прекрасна, умна и работлива дипломантка Силвия Агонцева. Д-р Волфганг Фрай (Щутгарт, Германия) извърши необходимите рентгеноструктурни анализи. Жалко наистина, че Силвия не продължи да се занимава с химия и след дипломирането си. 

   В началото на трудовата си кариера той работи няколко години по разпределение в болнична аптека в гр. Карлово. За Любо повече подробности можете да прочетете тук:

   https://share.google/l0ddWlJ1GpAMzoLwy 

Мога да дам и пример за човек, завършил химия в СУ, но който никога не стана истински знаещ и разбиращ химик… Но ще се въздържа от споменаване на името му, за да не петня впечатленията на читателя от българските химици (и химик-фармацевти разбира се), които са достойни представители на тази вълшебна наука!

Накрая ще се съглася с мантрата от заглавието, но с едно малко, но съществено допълнение: фармацията не е само химия!...

Д-р Константин Драндаров (1953-2026)

Познавам д-р Константин Драндаров от 1975 г., когато беше студент в катедра „Органична химия“ към Фармацевтичния факултет в София. Той винаги е бил един изключително ентусиазиран, надежден и услужлив човек. Още в университетските си години той се открояваше сред останалите студенти със своето постоянство и ерудиция. Основните му интереси бяха в областта на органичния синтез и фитохимията.

Ръководителят на неговата докторска дисертация във Фармацевтичния факултет в гр. Храдец Кралове, Чехословакия, бе известният професор Иво Хайс, пионер в разработването на хроматографията след войната. [Докторска дисертация, виж: К. Драндаров, „Синтез и идентифициране на изомерни продукти на ензимното О-деметилиране на симпатикомиметичния тетраминол – транс-3-(2-хидроксиетиламино)-5,8-диметокси-1,2,3,4-тетрахидро-2-нафтол“, Сборник Czech. Chem. Commun. 1992, 57(5), 1111-1126.]
След политическите промени в България (1989 г.) фармацевтичната компания, в която работи, е приватизирана и той е освободен. През 1993 г. му бе предложена работа като квалифициран фармацевт в катедрата по органична химия към Фармацевтичния факултет и самостоятелна лаборатория, където той успешно да продължи изследванията си в областта на изолирането и изясняването на структурата на макроциклични сперминови алкалоиди. Бяха подготвени за публикуване новите им структури. Впоследствие се появяват две фундаментални публикации в сп. Phyto­chemistry и в Tetrahedron Letters. [К. Драндаров, „Вербацин и вербалоцин, нови макроциклични сперминови алкалоиди от Verbascum pseudonobile Stoj. et Stef. (Scrophulariaceae)“, Tetrahedron Lett. 1995, 36, 617-620].
Интересите на К. Драндаров са не само в областта на органичния синтез, но и на ботаниката, молекулярната биология (включително генетика), биохимията и спектроскопията (IR, ¹H/¹³C-NMR, MS, UV, кръгов дихроизъм и др.). Той използва много успешно всички техники на препаративната и аналитична хроматография (TLC, LC, HPLC). Имаше отлична памет и бе запазил в съзнанието си голяма част от прочетеното в книгите.
Д-р Драндаров имаше добър опит в четенето и писането на английски като чужд език. Той е силно мотивиран, с оригинално мислене и научна интуиция. И не на последно място, неговата стриктност като изследовател не го лишава от доброто чувство за хумор, което му помага да се справя в трудни ситуации, както и с трудните хора.

Умира в София на 26 март 2026 г.

*   *   * 

Dr. Konstantin Drandarov (1953-2026)

I have known Dr. Konstantin Drandarov since the year 1975 when he was a student at the De­partment of Organic Chemistry, Faculty of Pharmacy, Sofia. He has always been a most enthu­siastic, reliable and helpful person. As early as his University years he stood out among other stu­dents with his perseverance and erudition. His main interests lay in organic synthesis and phyto­chemistry.

His doctoral supervisor at the School of Pharmacy in Hradec Kralove, Czechoslovakia, was the famous Professor Ivo Hais, a pioneering developer of chromatography after the war. [Ph. D. The­sis, see: K. Drandarov, “The synthesis and identification of isomeric pro­ducts of enzymatic O-de­methylation of the sympathomimetic tetraminol – trans-3-(2‑hydroxyethylamino)-5,8-dimethoxy-1,2,3,4-tetrahydro-2-naphthol”, Collection Czech. Chem. Commun. 1992, 57(5), 1111-1126.]

After the political changes in Bulgaria (1989), the pharmaceutical company, where he was em­ployed, was privatized, and he was released. In the year 1993 I offered him a job as a qualified pharmacist in our department of Organic Chemistry at the Faculty of Pharmacy, and an indepen­dent laboratory, where he successfully continued his re­search in the area of isolation and struc­ture elucidation of macrocyclic spermine alkaloids and some new structures were prepared for publication. Two important publications in Phyto­chemistry and in Tetrahedron Letters have sub­sequently appeared. [One of them is: K. Drandarov, „Verbacine and verballocine, novel macro­cyclic spermine alkaloids from Verbascum pseudonobile Stoj. et Stef. (Scrophulariaceae)“, Te­trahedron Lett. 1995, 36, 617-620].

K. Drandarov's interests are not only in the field of organic synthesis, but also of botany, mole­cular biology (including genetics), biochemistry, and spectroscopy (IR, ¹H/¹³C-NMR, MS, UV, circular dichro­ism, etc.). He was able to use all techniques of preparative and ana­lytical chroma­togra­phy (TLC, LC, HPLC) very successfully. He had an excellent me­mory and had much of what he has read in the books kept in his mind.

Dr. Drandarov has also good experience in reading and writing English as a foreign lan­guage. He was highly motivated, had original thinking and scientific intuition. And last but not least his stric­tness as a worker did not deprive him of a fine sense of humour which helped him in coping with difficult situations as well as with people.

Dr. Drandarov died in Sofia on March 26, 2026, at the age of 73. 

Prof. Ivo Ivanov