Тази мантра (или проклятие?) се носеше във въздуха през всичките тези почти 40 години, докато бях на работа във Фармацевтичния факултет в София на ул. “Дунав”. Аз и до ден днешен не разбирам напълно с каква цел се внушаваше това на студентите още от първия им учебен ден — за да не обичат фармацията колкото химията или за да мразят химията, но да обичат фармацията. Внушаваше се от мнозина преподаватели-фармацевти, начело с Гръмовержеца на Фармацията по онова време (между 1970 и 2009 година). Всички знаят кой беше Гръмовержецът по онова време...
Цитат от AI: „Аптекарите и фармацевтите са сред най-важните двигатели на ранната химия. До XVIII–XIX век границата между „аптекар“, „фармацевт“ и „химик“ често е била размита – аптеките са служили и като лаборатории, в които са се правели химически открития. Историците на науката отбелязват, че редица химични елементи са били открити именно от аптекари.
Следва много кратък хронологичен списък, предложен от AI, на фармацевти и аптекари с приноси към химията:
1. Парацелз (1493–1541) (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim, лат. Paracelsus; https://en.wikipedia.org/wiki/Paracelsus?wprov=sfla1)
Професия: швейцарски лекар и аптекар-алхимик.
Приноси към химията:
- Един от основателите на ятрохимията (прилагане на химията в медицината).
- Въвежда минерални вещества и химически препарати в лечебната практика.
- Насочва алхимията към практически химически изследвания.
2. Андреас Зигизмунд Маргграф (https://de.wikipedia.org/wiki/Andreas_Sigismund_Marggraf; 1709–1782)
Професия: германски аптекар и химик.
Приноси към химията:
- Открива захарта в захарното цвекло и поставя основите на захарната индустрия.
- Развива аналитичната химия и методите за химичен анализ.
3. Карл Вилхелм Шееле (Carl Wilhelm Scheele, 1742–1786;
https://en.wikipedia.org/wiki/Carl_Wilhelm_Scheele?wprov=sfla1)
Професия: шведски аптекар и химик от германски произход.
Приноси към химията:
- Открива кислорода почти едновременно с Джоузеф Пристли.
- Открива хлора, азота, мангана, молибдена, волфрама, бария и други елементи.
- Изолира, пречиства и описва множество важни органични киселини (оксалова, винена, млечна, лимонена, пикочна и др.). Открива циановодородната и флуороводородната киселина.
- Счита се за един от най-великите експериментатори в историята на химията. На 33 години става член на Шведската Кралска Академия на науките, т. е. академик. Умира на 43-годишна възраст, предполага се, че се е отровил с живачни съединения (имал привичката да опитва на вкус веществата, с които работи...) .
Спирам дотук. Мисля, че става ясно: да, наистина, фармацията не е химия! Впрочем в началото на всяка учебна година отделях минути в моята лекция “Предмет и историческо развитие на органичната химия” за биографията и приносите на Шееле. Преди години по инициатива на Партията (по-възрастните читатели знаят защо я пиша с главно „П“) имаше преглед на фундаменталните учебни дисциплини. Физиката, биологията, математиката, ХИМИЯТА и другите природни науки бяха признати от компетентни философи за фундаментални науки, но фармацията - не. Защото фармацията не е фундаментална природна наука, а е сбор от тези науки! Освен природните науки (Naturwissenschaften) фармацията включва също така медицински и биологически науки, търговия и маркетинг, промишлено производство, организация, икономика и т. н. Неслучайно в англоезичната литература се говори за „Фармацевтични науки“ (Pharmaceutical Sciences)! Но като говорим за английския език, нека отбележим, че на английски думата “chemist” изразява и двете понятия: и аптекар, и химик! Така че англичаните отдавна са решили този проблем за себе си, но за всеки случай имат и думата pharmacist!
Фармацията не е била само приложение на химията, а в продължение на векове е била една от главните среди, в които химията се е развивала като самостоятелна наука. Но „Гръмовержецът на Фармацията“ се подиграваше с преподавателите по фундаментални химии (неорганична, органична, аналитична, физикохимия), като ги наричаше „обслужващи дисциплини“, т. е. можем и без тях...
Особено интересен исторически факт е, че през 18-ти век много от най-модерните химически лаборатории в Западна Европа всъщност са били аптеки. Аптекарите рутинно са дестилирали, прекристализирали, пречиствали и анализирали вещества, което ги е правило изключително квалифицирани химици-експериментатори. В резултат на това няколко големи химически открития – включително изолирането на нови елементи и синтеза на нови органични съединения – са дошли от фармацевти, а не от професионални химици (в миналото алхимици) или университетски преподаватели по химия…
Бидейки дългогодишен преподавател във Фармацевтичния факултет на Дунав 2 в София (съкр. ФФ-ДС), имах щастието и привилегията да се запозная с редица възпитаници на същия този факултет, с мнозина от които станахме съмишленици и близки приятели, а с една от дамите фармацевти, на име Рени (Райна Тошева, 1949-2003), дори образувахме щастливо семейство! Ще спомена само няколко от имената на тези приятели, защото бяха или все още са светли личности, красиви умове (beautiful minds) и много свестни хора. С тях винаги ми е било и продължава да бъде за мен удоволствие да общувам.
Д-р Константин Драндаров (1953-2026) – български фармацевт, химик, музикант и художник (вж. рисунките 1 и 2). (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%
D0%BD_%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2)
За мен Коста е най-гениалният възпитаник на ФФ-ДС от моето време. Запознахме се още като беше студент във втори курс. Освен че си взе изпита с отличен, беше и наш кръжочник. Поиска да го допускаме в лабораторията с молбата: “Може ли само да ви погледам как работите експериментално, няма да ви преча… В замяна ще ви мия колбите и другите съдове.“ По онова време (около 1975 година) се опитвах да работя с навиците си от Института по органична химия на БАН (Секция “Природни вещества “) - с много малки количества (от един до няколко милимола, mmol) и също чрез придобитото в БАН умение да следя всичко с помощта на тънкослойна хроматография (ТСХ). Без ТСХ се чувствах като слепец. Заради малките количества най-любимите ми (и най-използваните от мен) стъклени съдове бяха пеницилиновите шишенца. Бях се научил повечето операции да извършвам с тях. По-късно Коста ми призна, че точно от това се бил впечатлил най-много.
Той беше всестранно надарена личност. Като студент участваше като вокал, композитор и китарист във вокално-инструменталната група „Lege Artis“
https://www.youtube.com/watch?v=hFWSTdbCQoI
Там пише: “Музиката е на един студент по фармация 1976 г. Константин Драндаров”.
Втори фестивал „Ален мак“ (1976 г.) – Трио „Леге Артис“ – София участва с песента „Мислещи кристали“ (музика: Алексей Лещански, текст: Владимир Башев, аранжимент: К. Драндаров).
По онова време (2006 г.) още нямаше изкуствени интелекти (AI), които да рисуват този вид графики, а се рисуваха на ръка с чер флумастер или с туш точица по точица!
Рис.
1: Ресторант „Органичен Синтез“
(худ.
Константин Драндаров; заглавието е мое)
Рис.
2: Многостранните интереси и увлечения
на
фармацевт-химика
(худ. Константин
Драндаров; заглавието е мое)
Коста беше мой студент от първите години на стажа ми като преподавател – вероятно през 1975 г. Заедно с гл. ас. Гинка Троанска му водехме упражненията по органична химия и беше наш кръжочник.
Искам да поясня защо Коста не е нито е професор, нито „голям доктор“. Само кандидат на науките, тъй като беше защитил една много стойностна докторска дисертация в един от най-престижните университети на Храдец Кралове (Чехия) при известния професор Иво Хайс (Ivo Hais).
[Любим учен и пример за подражание на Коста беше австрийският ботаник Грегор Мендел (1822–1884). Цитирам по Уикипедията: „Като монах в Брюн (днес Бърно), в манастирската градина, Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават 8 години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване по редица признаци: оцветяване на семената, вида на обвивката им, багри на цветовете и др.”
https://en.wikipedia.org/wiki/Gregor_Mendel?wprov=sfla1
„Това не са били забавления от скука на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент. Мендел е бил добър математик и много ясно си е давал сметка какво прави. По този начин той става баща на една нова наука, наречена по-късно генетика. Откритите от него закономерности са придобили признание от световната научна общественост като законите на Мендел. Той не е бил нито професор, нито доктор. Бил е гениален изследовател. Представя труда си пред брюнското Общество за изучаване на естествени науки през 1865 г. и го публикува през 1866 г.“]
За него в „Рисърч Гейт“ пише следното: Константин Драндаров е автор на 45 научни публикации с 858 цитирания в научната литература.
https://www.researchgate.net/scientific-contributions/Konstantin-Drandarov-12757581
С Коста Драндаров нямаме общи научни публикации, но винаги сме обсъждали активно научните проблеми, по които работехме.
Професор д-р Параскев Недялков - фармацевт и химик (фитохимия).
В този източник между другото се казва:
През 2026 г. П. Недялков придобива научното звание професор. Защищава докторска дисертация по „Фармакогнозия и фитохимия“ на тема „Ксантони и бензофенони в представители на род Hypericum L.“
Научноизследователската дейност на проф. Недялков е насочена към проучване на химичния състав и биологичната активност на растителни вещества. Автор е на над 90 публикации, цитирани повече от 900 пъти (Journal of Citation Reports, Scopus, Web of Science и Google Scholar) . Експерт е в областта на фитохимията на представители от род Hypericum (сем. Hypericaceae) и Chenopodium (сем. Amaranthaceae), както и на LC/MS анализи на растителни вторични метаболити.
Той е бил научен ръководител на един докторант. Участва в над 15 научни проекта, финансирани от Медицинския университет – София и Фонда „Научни изследвания“. Член е на експертна група към Българското научно дружество по фитохимия.
С проф. Недялков ни свързва едно велико приключение, състояло се през лятото на 2010 година (той тогава още не беше професор). С него заедно прекосихме цяла Европа с автомобил — от Балтийско море (град Kiel) до София, вероятно повече от 2000 км. Взехме го на три пъти, с почивки (и нощувки) в гр. Аален и в чудесния университетски град Грац, Австрия.
Едмонт Стоянов (Еди) - фармацевт и ХИМИК. Като студент учеше здраво. След като положи изпита си с “отличен (6)”, беше номиниран заедно с още един негов колега за “голямата награда по органична химия”, но наградата отиде при другия студент по чисто формални причини. И до ден днешен Еди не може да ми прости тази “обида”! Беше ми първият и единствен редовен докторант (другите двама бяха “свободни” докторанти). Защити успешно докторската си дисертация в областта на синтеза на хетероциклени съединения от групите на пиридина и нафтиридина. През 2001 г. спечели стипендия на НАТО и стипендия на името на Роман Херцог (президент на ФР Германия) към фондация Александър фон Хумболт. Повече подробности от биографията му тук:
Ето една от най-хубавите му работи, част от неговата дисертация:
I. C. Ivanov, E. V. Stoyanov, P. S. Denkova, V. S. Dimitrov, Synthesis of Substituted 1,2-Dihydro-2-imino-7-methyl-1,6(6H)-naphthyridin-5-ones. в прочутото химическо списание Liebigs Annalen der Chemie (1997).
Специализацията на Еди се осъществи във Фармацевтичния институт на Кристиан-Албрехт-Университета в град Кийл, Германия, от 1 февруари 2002 г.
Сега д-р Стоянов работи като глобален технически директор в японската компания NISSO в Дортмунд, Германия (Nisso Chemical Europe GmbH). Повече информация за д-р Стоянов можете да намерите в Research Gate:
Доцент д-р Тома Гласнов – фармацевт, но повече химик. Сега е на работа като преподавател в един от най-старите и най-престижни европейски университети – Университета в Грац (Австрия), Институт по химия (Universität Graz, Institut für Chemie). https://www.researchgate.net/profile/Toma-Glasnov
Започна редовна аспирантура при мен в нашата лаборатория, но по едно време научихме, че се обявява стипендия за Австрия. „Нямате ли някой познат австрийски химик-органик – да кандидатствам за специализация при него?“ Имам, цитирал съм в мои публикации – проф. Щадлбауер (Wolfgang Stadlbauer) и проф. Оливер Капе (C. Oliver Kappe).
Не искам да си приписвам някакви заслуги към неговото професионално развитие, но се радвам, че направихме няколко добри изследвания, от които той тръгна напред и нагоре... Една от успешните ни работи се отнасяше до т. нар. „трет.-амино ефект“ [tert-Amino Effect at a Coumarin and a 2-Quinolone System, J. Heterocyclic Chem., 45, 177 (2008).]
След успешните му синтетични постижения в хетероциклената химия Тома („Томето“) се преориентира в една нова и модерна област: т. нар. „Flow chemistry”, която се оказа доста благодатна и плодотворна. Преводът на български трябва да бъде може би „Химия в поток“ или „Поточна химия“ – не знам дали има утвърден превод.
Доцент д-р Захари Винаров – фармацевт, ръководител на катедра “Инженерна химия” на Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Един от най-добрите ми студенти, награден със специалната награда за най-добре положен изпит по органична химия .
Кристиан Ковачев - фармацевт и публицист… Работи професионално в аптека, често като управител, но мисля, че основните му научни приноси са като публицист. В неговия блог ще намерите много интересни исторически документи и други архивни материали във връзка с културата и науката на България. Например за Асен Златаров, за Яворов, за Алеко Константинов, за Иван Вазов и други бележити българи. Голяма част от публикациите му са нови за науката исторически документи и са издирени лично от маг.-фарм. Ковачев в различни национални и градски архиви.
Рис.
3: Книгата за Асен Златаров
в съавторство с Кристиан Ковачев
Кристиан, заедно с химичките Людмила Генкова и Свобода Бенева (Рис. 3), е един от авторите на книгата: “Асен Златаров, 130 години на от рождението му” (Фондация “Вигория”, София, 2014). Негова е и инициативата във фоайето на Фармацевтичния факултет на ул. Дунав да се постави барелеф на Асен Златаров до входа на аудиторията, където някога този забележителен българин е чел лекции.
А иначе Кристиан Ковачев си работи в аптека, продава си лекарства и консултира при нужда пациентите...
Маг.-фарм. д-р Стоян Карагьозов – главен асистент в катедрата по органична химия в София, защитил дисертация по органичен синтез под ръководството на доцент Любен Величков.
През 1996 г година Стоян премина на работа като химик-синтетик в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър (Канада), отначало под ръководството на известния канадски химик проф. Джеймс Кутни (James Kutney), а по-късно – във Факултета по биомолекулна и фармацевтична химия при проф. Франк Аббът (Frank Abbot). Прочетете повече за него в Рисърч Гейт https://www.researchgate.net/profile/Stoyan-Karagiozov
Професор Светла Богданова – завършила е фармация през 1968 г. във ФФ-ДС, но след края на следването си защити дисертация по химия (органичен синтез) под ръководството на професор Димитър Далев. След защитата постъпи като асистент в катедрата по технология на лекарствата с ръководител проф. Евгений Минков. От много години е професор по технология на лекарствените средства и специално една от водещите специалисти по фармакокинетика и фармакодинамика. Преподаваше и във Факултета по химия и фармация на Софийския университет.
Мога да дам и пример за човек, завършил химия в СУ, но който никога не стана истински знаещ и разбиращ химик… Но ще се въздържа от споменаване на името му, за да не петня впечатленията на читателя от българските химици (и химик-фармацевти разбира се), които са достойни представители на тази вълшебна наука!
Накрая ще се съглася с мантрата от заглавието, но с едно малко, но съществено допълнение: фармацията не е само химия!...
