[Тезиси на мой доклад - 1988 г. - пред разширено заседание на Научния съвет на Научния институт по фармакология и фармация (НИФФ) с Фармацевтичен факултет при Медицинската академия - София с председател академик д-р Атанас Малеев; директор на НИФФ по онова време беше проф. д-р Йордан Стоичков.]
(със съкращения)
Уважаеми колеги,
През последните десетилетия бяхме свикнали да се възхищаваме на новите дрехи на краля, каквито и да бяха те. Става дума за това, че малцина се осмеляваха да посочат или коментират някои слабости, отрицателни страни от нашия научен живот, малцина се осмеляваха да извикат "Вижте, кралят е гол!". А всички знаем, че слабостите няма да изчезнат сами, ако ги премълчаваме, ако се правим, че не съществуват. Юлският пленум на ЦК на БКП 1987 г. даде нов курс за развитие на обществените отношения у нас, курс към демократизация на обществото, към свободно обсъждане и критика на отрицателните явления, към гласността като средство за борба с тях. Настъпи време да си казваме истината за нещата открито.
Научната публикация
1. Гласността и науката: публикации, доклади на конгреси, симпозиуми и др. Публикацията е вик пред света: вижте, аз изследвах, аз измислих, аз открих! Еврика! Ученият твори, за да публикува! Какво е художник, който не показва на никого картините си, писател, който не печата романите си, певец, който си пее сам, затворен в банята?... Публикацията е средство за общуване между учените в света. Изобщо аз нямам много доверие в "учени", които се стремят към секретност, не допускат никого в лабораторията си, не обсъждат с никого научните си проблеми и т.н. Гласността за науката - това е откритото обсъждане на състоянието, равнището, качеството на нашата, българска научна продукция - в конкретния случай - научната публикация. Ще се ограничим в рамките на дейността в нашия институт - Научния институт по фармакология и фармация (НИФФ).
Кой противостои на гласността за науката? Научната бюрокрация! Това са бивше научни работници на административни длъжности, някои ръководители, които са загубили вече всякаква връзка с истинската наука, отдавна не са стъпвали в библиотека (пет и повече години), отдавна не генерират нови идеи, а се стремят към власт и надмощие над своите сътрудници, не се развиват като учени. Срещу тях трябва да създадем условия за обществена нетърпимост!
2. Етични правила за авторите, разработени от American Chemical Society (11 правила):
(1) Главно задължение на автора е, да направи отчет за свършената работа с обективна оценка за нейната значимост.
(2) Да пише мъдро и икономично - мястото в списанията е скъпоценно!
(3) Да представя достатъчно литературни цитати и експериментални подробности - за да може всеки квалифициран специалист да повтори работата!
(4) Да се цитират всички съществени за даденото изследване публикации, обаче броят на цитираните източници да бъде сведен до минимум.
(5) Да се отбележат рисковите моменти, свързани с използваните реактиви и методики.
(6) Да се избягва раздробяването! - Излишно разходване на площ в списанията, усложнява се по-нататъшната литературна справка. Коментар: примери Уудуърд-Калоянов (хлорофил); Иванов-Кантленер (чакане 5 години).
(7) Авторът е длъжен да съобщи на редактора, кои РОДСТВЕНИ публикации са му били испратени по-рано или по същото време.
(8) Авторът трябва да счита НЕПРИЕМЛИВО за себе си публикуването на ЕДНО И СЪЩО изследване в повече от едно списание. По изключение, ако е имало предварително съобщение (preliminary communication).
(9) Авторът е длъжен да посочи всички ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, които е използвал, с изключение на широкоизвестните сведения (например които ги има в учебниците).
(10) Критична оценка на работите на другите автори, ако новите опитни данни противоречат на предишните. Критиката трябва да е сурова, но не и от личен характер!
(11) СЪАВТОРИ могат да бъдат само тези, които имат ЗНАЧИТЕЛЕН НАУЧЕН ПРИНОС в дадената работа и разделят ОТГОВОРНОСТТА за получените резултати. В останалите случаи се изказва благодарност.
Лицата, свързани с авторите административно, не могат да се квалифицират като съавтори само поради тази причина! Може да им се благодари за съдействието или за това, че поне не са пречили за провеждане на изследванията!
КОИ ДА БЪДАТ СЪАВТОРИ ПРЕЦЕНЯВА ТОЗИ, КОЙТО ПИШЕ РЪКОПИСА И ГО ПРЕДСТАВЯ В РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕТО! (а не неговият шеф!)
Който пише е длъжен да покаже на другите съавтори чернова от ръкописа и да осигури съгласието им. Често шефът претендира, че е дал ИДЕЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО, но идеята не струва пукната пара, ако не е била привлекателна за изпълнителите или ако не е била подкрепена с обемиста и тежка експериментална работа.
Критерий на проф. Христо Иванов:
"Считам се за (равностоен) съавтор, само ако бих могъл да докладвам изцяло дадената работа (вкл. експерименталните подробности), разбира се без предварително специално да съм я заучавал."
Идеята за изследването може да бъде в два варианта:
(а) "Абе я виж там, дали може да се синтезира това съединение..."
или "Тази структура ми се вижда интересна, я опитай да я получиш"
(б) "Трябва да се синтезира съединение с тази структура, защото е полезно и важно (напр. искат го "отгоре"). Най-вероятно ще стане по следната схема, ето конкретна литература по този въпрос. Ако възникнат проблеми, дръжте ме в течение." - след това лично и заинтересовано научният ръководител участва в разработването на задачата.
Присвояването на чужд интелектуален труд е широко прилагана ФОРМА НА КОРУПЦИЯ в науката.
3. КАК и КОГО да цитираме в научните публикации?
(а) Да не забравяме да цитираме! Морален дълг на авторите пред научния свят, пред колегите си, които работят в същата област, е, да цитират изследователите, допринесли преди тях за развитието на областта. Някои теории обаче бързо стават общоприети, например теорията на Пиърсън за твърди и меки киселини и основи (ТМКО). Обикновено е достатъчно да се каже: "Съгласно теорията за ТМКО..." От друга страна трябва разумно да се ограничава броят на неоправдано цитираните литературни източници. В много дисертации ще намерите безумни списъци с 300 - 500 библиографски заглавия! А авторът едва ли е прочел (или видял) повече от 15-20 от тях!
(б) По броя на цитиранията се съди за реалния принос на даден автор (авторски колектив) в съответната наука, както и за перспективността на даденото научно направление. Това е един от показателите в т.нар. "наукометрия". Кого и как ще цитираш - това е огромна ОТГОВОРНОСТ!
To cite or not to cite - that is the question! Критерият за това, дали дадена публикация трябва да се цитира, е: била ли е тя НЕОБХОДИМА за получаването на новия научен резултат? Ако не, значи излишно е да се цитира. А да се включват в списъка на цитираните източници статии, които са непонятни за самия автор, е най-малкото много РИСКОВАНО! Редакторът или рецензентите на списанието не могат да бъдат натоварени да отстраняват неуместните цитати. Често пък се цитират работи на "учени", от които авторът е зависим.
Неоправдано е и прекаленото САМОЦИТИРАНЕ като средство за самоутвърждаване в науката. Да изискваш признание е нелепо - както да молиш да те уважават или да те обичат... Цитирането е въпрос на нравственост и морал, въпрос на научна култура.
4. КЪДЕ да публикуваме - у нас или в чужбина?
Ще цитирам мой приятел (проф. Симеон Попов): "Вместо да публикуваш в сп. Фармация (София) по-добре сложи ръкописа на научния си труд под възглавницата, там шансът някой да го прочете е доста по-голям!"
Например в кн. 5 на сп. Фармация от 1988 г. има невероятно груби грешки (изброяват се), още повече в английския превод на резюметата. Излиза на много некачествена хартия с ужасяващ печат и една книжка струва само 60 стотинки!
* * *
5. Зависимост
Да речем имаш нужда от някакъв дребен анализ или спектър, отиваш да се молиш някому, който е в състояние да ти направи тази услуга (разполага с апарат). И често се чувстваш пред него толкова малък - колкото смърфче, - понеже си му в ръцете, цялото ти изследване зависи от него. Тогава нямаш друг изход, освен да го включиш като съавтор! Но нали апаратът не е лично негов?
* * *
(може би ще има продължение и допълнение)
П.С. След доклада имаше унищожителни критични изказвания - в знак на несъгласие...
1988 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар