Как да разкажа истината? Случаят "Захариев"

За 40 години "служба" в областта на университетското образование - отначало като асистент, после доцент и от 2000-та година като професор - съм натрупал доста спомени за случки, които са ме ужасявали и възмущавали. Много ми се иска да ги разкажа, за да се знае в какво време сме живяли и работили. През този немалък период от време дори се смени социалната и политическата система - от развития социализъм, през "нежната революция", та досега, когато си мислим, че е дошла най-сетне "демокрацията", въпреки че мнозина охарактеризират настоящето просто като "див капитализъм". Всички знаят, че "демокрацията" по български образец отприщи бандитщината и най-изтънчените форми на корупция на всички равнища, вкл. и в системата на университетското образование, където върви старият и добре утъпкан принцип "изпити срещу пари". Както е казал поетът, "разровиш ли го, ще мирише и ще горчи като отрова". Мога да опиша кой професор (доцент) какви тарифи е имал, как се е проверявало дали семейството на дадения студент е достатъчно заможно и независимо дали студентът знае или не, дали е подготвен за изпита или не, получава системно двойки дотогава, докато сам се досети защо екзаминаторът продължава да го къса...

Обаче имам много спирачки, които ми пречат да разкажа истината с конкретни имена и факти:

1. Много често научаваш историите на студентите от техни директни разкази, но нямаш истински доказателства, като например белязани банкноти или аудио-видео-записи. Официалните власти не е известно да са си давали труда да използват СРС-та (специални разузнавателни средства). Дори се носи мълвата, че безобразията се потулват умишлено и че мнозина имат интерес те да продължават да се случват.
2. Ако посочиш имена и факти само по разкази на очевидци или на потърпевши, то засегнатите лица, които обикновено са агресивни и/или безкрупулни, ще насочат към теб купища измислени клевети и компромати, ще ти подхвърлят белязани пари, за да те уличат точно теб в корумпираност, ще използват връзки да те окепазят в медиите и какво ли още не. Ще се видиш в чудо как да изчистиш името си. Както се казва в известния виц - иди после доказвай, че нямаш сестра... А истински корумпираните ще продължават да си трупат и да си множат благоденствието.

Мога да илюстрирам казаното с една много показателна историйка от моя 40-годишен опит на преподавател. Ще я нарека "случаят Захариев" (истинското име ще скрия, за да не навредя на репутацията на този бивш мой студент).

Един ден по време на изпитната сесия идва при мен един юнак и казва: "Добър ден, аз съм ваш студент и се казвам Захариев". Поздравих го и аз на свой ред и го питам с какво мога да му бъда полезен. Той прошепна: "Не ви ли се обадиха за мен?" - "Кой трябваше да ми се обади?" - недоумявах аз. "Едни момчета." - "Не, казвам, за какво да ми се обаждат?" - "Ами да ми нанесете оценката в книжката и в протоколите". "Но аз не съм ви изпитвал" - казах учудено. "Е не ви ли се обадиха?" - продължи да настоява Захариев. Казах му да се яви на изпита и тогава ще му нанеса съответната заслужена оценка, както на всеки друг. Той си тръгна неудовлетворен, но това е само безобидното начало на тази случка. Ден-два по-късно Захариев пак ме издебна сам в кабинета и ми връчи студентската си книжка в ръцете. "Какво става, защо ми я давате?" - "Амиии, да ми нанесете оценката..." Оттам се подава банкнота, поглеждам - 50 германски марки! А такааа! Развиках му се: "Какво си въобразявате? Марш навън!" и го изгоних, заедно с книжката и банкнотата разбира се. Разказах това междувременно на някои от колегите, които се намираха наблизо, надявайки се с това да се е приключило. Но уви! След около седмица пристига пак юнакът и вика: "Ето, да ми нанесете оценката в протоколите и в главната книга!" - "Моля? Как така, нали не съм ви изпитвал?" - продължавам да недоумявам. "Но нали сте ми написали вече оценката!" Като поглеждам в книжката, що да видя: отличен (6)!!! И със син химикал някакъв скалъпен неграмотен подпис, уж мой (дори далечно не наподобяваше!). Взех една яркочервена химикалка и написах с едри букви на цялата страница по диагонал : "Оценката и подписът не са мои! Студентът не се е явявал на изпит!" - после мой подпис и дата. Всичко това с червен химикал. Захариев ме погледна втрещен: "Но как? Нали сте обещали на момчетата, че всичко ще е наред!" Казах му, че ще напиша доклад до декана (проф. Д. Михайлова) и в него ще предложа изключването му от Медицинския университет.

По-късно от моята лаборантка научавам, че на стълбите тя е видяла, как две млади момчета, на по около 20 години, непознати, са писали нещо в някаква студентска книжка. Малко по малко започнаха да ми се проясняват нещата. Но истинската развръзка дойде на следващия ден, когато Захариев пристигна с баща си. Първо при мен. И ето какво ми разказа  Захариев-Старши (синът му излезе да чака навън в коридора). Около две седмици преди това синчето било на дискотека някъдеси в студентския град и споделило, че му предстои много тежък изпит - по органична химия. Две момчета на масата, непознати за него, попитали "Така ли, а кой ще те изпитва?" - "Доцент Иванов" - казал Захариев. "А-а-а, Иванов значи! Ами че той е наш човек, ще те уредим!"- казали непознатите. На другия ден му рекли "Даваш осем хиляди лева и си готов!" - "Но това са много пари!" - казал  Захариев-Младши. "Иванов искаше десет хиляди, едвам го склонихме на осем, понеже ни е приятел" - казали те. Младши разказал у дома и родителите му, не особено заможни, с мъка събрали тези пари оттук-оттам и му ги дали. Онези младежи казали ОК, иди и кажи на Иванов, че ние те пращаме. Върнал се Захариев след два дни и рекъл "Иванов отказа да ми признае изпита!" - "Аха, ясно" - отсекли те - "не ти е повярвал, защото е много предпазлив..." И допълнили, че Иванов вероятно ще поиска още пари. Тогава Младши опитал номера с 50-те марки, но пак ударил на камък и отишъл да се оплаче на своите "благодетели". Онези рекли, че ще идат тогава лично да уредят нещата и затова посетили факултета и "уредили" отличната оценка с нескопосано подправения ми подпис в книжката - собственоръчно!

Когато след време (в продължение на две седмици "моите приятели" изчезнали от дискотеката) младшият Захариев най-сетне ги намерил и успял да им разкаже за червените ми забележки в студентската книжка, те му обяснили, че Иванов е взел парите и сега се е отметнал, но че те имали връзки с адвокати и журналисти и сега щели да ми дадат да се разбера, щели да ме "подредят както заслужавам", т. е. ще ме пишат по вестниците, "24 часа", "Труд" и т. н., и ще ме дадат на прокурор и пр., задето съм взел подкуп от горкото студентче!

А то, горкото студентче, повярвало, че аз съм взел парите, и разказало всичко на баща си, за да обмислят какво да предприемат. Бащата, инженер, възпитан и нормален човек слава Богу, беше осъзнал, че онези келеши са прибрали осемте хиляди (по онова време, около 1994 г., приблизително 400 долара) и са измамили наивния мой студент. Отидохме всички заедно при декана, проф. Михайлова, която вече се беше запознала със случая от моя доклад, разговаряхме надълго и нашироко и стигнахме до заключението, че ще е най-добре Джуниър, т. е.  Захариев-Младши, да подаде молба за напускане на Медицинския университет, за да не се налага да бъде административно отстранен, и да си потърси реализация в някое друго висше училище. Това взаимно споразумение беше приемливо и за трите страни (за Захариеви, за декана и за мен), а младите измамници от дискотеката останаха непипнати и ненаказани, за да не си навличаме допълнителни непредвидими неприятности. И без това щеше да е трудно, практически невъзможно, да се докаже пред съдебната система, че всъщност те са присвоили парите. Пък и дали някой въобще щеше да повярва на цялата тази абсурдна историйка?!