петък, 26 юни 2009 г.

My Last Lecture

В деня на моята последна лекция получих от колегата Георги Гергов един много подходящ за случая подарък - книгата The Last Lecture от американския професор Randy Pausch. Неговата мотивация да изготви такава лекция и да напише книга е достатъчно трагична - неизлечима болест. Скоро след появата на книгата му той напуска белия свят. Книгата става бестселър, българският превод (на Иван Атанасов) ми се струва доста добър и направи книгата да добие популярност и у нас. Не съм я прочел докрай още, но бих искал да коментирам моята последна лекция, която изнесох на 28 април 2009 от 10 ч. в "моята" аудитория на Фармацевтическия факултет, пред порядъчно пълна зала. Два дни преди 66-тия ми рожден ден. Присъстваха всички мои колеги от катедрата по органична химия, включително и пенсионираните, с които бяхме работили заедно в продължение на няколко десетки години.
Моята последна лекция 28 април 2009 г.

В нашия факултет няма такава традиция - преди пенсиониране преподавателите да се сбогуват с аудиторията си... Аз чуствах вътрешна потребност да го направя, после научих, че в много университети по света това било обичайна практика. Благодарен съм на моята бивша асистентка Виолина, че засне с камера около половин час от моята последна лекция и сега, имайки този видеоклип, мога да си припомням и анализирам какво съм импровизирал. Някои неща бих казал по-иначе, но в общи линии лекцията изпълни ролята, която имах предвид - да разберат слушателите, че за мен преподавателската работа е мисия и призвание, че като съм писал слаби оценки не е било с друга цел, освен да предпазвам незнаещите и невежите от заблуждението, че принадлежат към образованата част от населението, към интелигенцията на България. Това трябваше да бъде за слабите студенти знак, че са необходими много по-големи интелектуални усилия, че трябва здраво да се захванат с четене и учене (докато започне да излиза пушек от ушите им), ако наистина искат да постигнат собственото си усъвършенстване и удовлетворението, че са заслужили висшето си образование. Знам, че тези разсъждения са идеалистични, че повечето се стремят да "хванат тапията" и постигането на знания и умения не влиза в приоритетите им. Но не исках да ги мамя, пишейки им по-високи оценки, отколкото заслужават. Винаги съм казвал на лекции: най-лесният начин да си вземете изпита е да си научите материала, други начини няма...

Поздравления от колегите след лекцията
По-нататък в последната лекция показах някои модерни направления в органичния синтез - (1) т. нар. Метал-катализирани реакции на сдвояване (Metal-catalysed coupling reactions), поради удивителното откритие на тези протичащи по сложен кръговратен механизъм процеси с много ефективни резултати и (2) създаването на т. нар. йонни течности (Ionic liquids = ILs), които притежават удивителни качества като термоустойчивост, електропроводимост и др. и които много бързо навлизат във високите технологии, например при производството на слънчеви батерии.

Накрая представих списък на моите ученици и разказах за тях - повечето работят в престижни университети по света (Германия, Австрия, Швейцария, Канада). Тяхната квалификация им позволи да излезнат на световния пазар на труда и да намерят най-добре съответстващото им място, като реализират най-пълноценно себе си, идеите и уменията си. Не е без значение, че така успяха да осъществят за себе си и за семействата си нормални условия за живот и усъвършенстване на професионализма си.

сряда, 27 май 2009 г.

Как започнах кариерата си

През 1968-ма завърших Химическия факултет с дипломна работа при проф. Николай Мареков и ст. н. сътр. Симеон Попов, който по-късно също стана доктор на науките и професор. Дипломната работа беше в областта на фитохимията, изследвахме неалкалоидния състав на Gentiana punctata и Erythrea centaurium. По-късно С. Попов публикува резултатите в Доклади на БАН. Нямаше свободна щатна бройка в лабораторията на проф. Мареков - предложиха ми място на специалист-химик в групата на професор Никола Моллов, вече утвърден и известен у нас и в чужбина учен, специалист по алкалоиди (Thalictrum). Две години работих по изолиране и доказване строежа на хинолизидинови алкалоиди (Leontice leontopetalum и др.). От този период най-добро постижение за мен си остава новият алкалоид, наречен от нас леонтиформин (съдържа азот-формилна група). Преди доста години японски автори публикуваха тоталния му синтез (N. TAKATSU, S. OHMIYA, H. OTOMASU - 1987), а тогава ние само частично го синтезирахме от спартеин, за да докажем строежа му.

Въпреки че работата при проф. Моллов ми харесваше и въпреки че с него бяхме в чудесни отношения учител-ученик, аз се озъртах за по-интересна работа. Да работя в катедрата, чийто ръководител беше баща ми, беше немислимо. В нашето семейство се считаше за разбиращо се от само себе си, че не мога да работя там, където работи баща ми, т.е. в Химическия факултет на СУ. Един ден той ми каза, че е обявен конкурс за асистент по органична химия във Фармацевтическия факултет (София). Отидох да се запозная с обстановката в катедрата и с нейния ръководител проф. Дамян Данчев (тогава още доцент). Хареса ми, в катедрата беше доста чисто и приветливо, доц. Данчев изглеждаше симпатичен солиден мъж с мустаци, около 40-те. За него бях чувал само хубави неща. Беше късното лято на 1970-та. Реших да се явя на конкурса и седнах да уча като луд за конкурсен изпит - около месец. Както обикновено, на масата ми имаше 5-6 учебника, от дебели по-дебели. Разбира се че не съм ги чел от кора до кора, но беше интересно да се видят различни гледни точки при изучаване на дадена тема. Явих се, имах един конкурент, спечелих. В комисията ми освен доц. Данчев бяха още доц. Кальо Христов (технология) и доц. Йордан Гагаузов (фармхимия). Май ми писаха отличен 5.50 - нямах възражения, струваше ми се справедливо. И така, от октомври 1970 работя във Фармацевтическия факултет... до пенсионирането ми на 1 май 2009-та.
Обясняваме си решенията на задачите

неделя, 17 май 2009 г.

Започвам

Още не съм ориентиран какво точно е блог. Едно време като ученик си водех редовно дневник, в който споделях най-съкровени тайни, докато един ден... го намери майка ми и го прочете. Хвана ме яд и започнах много яко да го крия, но тя пак го намери... Накрая отидох войник и се отказах.
Ще проуча какви опции предлага шаблонът и ще допълвам все повече и повече. Това е засега.