неделя, 5 юли 2015 г.

Не се отдалечавай...

                       На В. Г. (1980 г.)

* * *
Не се отдалечавай,
когато весело си бъбрим, 
а ти си в някакъв
                           отвъден свят.
Не се отдалечавай, 
когато пием бренди
и твоята кристална чаша
не в звън,
а в призрак се превръща.
Не се отдалечавай,
когато вдишвам аромата 
                                на косите
от спомена за твойта близост.
Не се отдалечавай,
когато взимам топлина 
                                    от устните,
които вчера съм докосвал.
Не се отдалечавай,
когато тихо те разтърсвам
със ударите на сърце,
                                притиснато до теб,
макар ти никога да не го чувстваш...
Не се отдалечавай,
когато аз живея вътре в теб,
очаквайки поредната ни среща,
която искал бих да ни сближи,
но знам със сигурност –
                               ще е последна...

Не се отдалечавай,
моля те,
от мен!

* * *

Върху дланта си синтезирах...


На В. Г. (1980 г.)

* * *
Върху дланта си синтезирах
искряща капка от незнайна течност.
Щом като в нея мислено се вгледах,
открих аз изненадан странна склонност:

тя с пулса ми трептеше в резонанс
и в този хаотичен ритъм
от чувствата ми правеше фотони
и разпиляваше ги като призма.

За кожата ми беше безобидна,
но в страшната ѝ сила бях уверен –
не бе ли някаква неземна плазма
или пък капка от кошмарен спомен?

Сам отговор не можех да намеря –
към теб пристъпих да ти я покажа.
Очите ти излъчваха възхита,
лицето ти покри се с ведра свежест.

"Чудесна е! Как искам да я пипна!"
– посегна ти. Поисках да попреча,
но искреността ти тъй ме заслепи,
че капката премина в твойте шепи.

Тогава ти внезапно почна да се смееш,
да стенеш, да крещиш, да плачеш.
"Недей, ще я изпуснеш, овладей се!"
– те молех аз, но беше неудачно...

Една искряща капка се размина
със мойте разтреперени ръце,
към пода полетя неудържимо
и се просмука
в мръсно петънце...

* * *