неделя, 5 юли 2015 г.

Върху дланта си синтезирах...


На В. Г. (1980 г.)

* * *
Върху дланта си синтезирах
искряща капка от незнайна течност.
Щом като в нея мислено се вгледах,
открих аз изненадан странна склонност:

тя с пулса ми трептеше в резонанс
и в този хаотичен ритъм
от чувствата ми правеше фотони
и разпиляваше ги като призма.

За кожата ми беше безобидна,
но в страшната ѝ сила бях уверен –
не бе ли някаква неземна плазма
или пък капка от кошмарен спомен?

Сам отговор не можех да намеря –
към теб пристъпих да ти я покажа.
Очите ти излъчваха възхита,
лицето ти покри се с ведра свежест.

"Чудесна е! Как искам да я пипна!"
– посегна ти. Поисках да попреча,
но искреността ти тъй ме заслепи,
че капката премина в твойте шепи.

Тогава ти внезапно почна да се смееш,
да стенеш, да крещиш, да плачеш.
"Недей, ще я изпуснеш, овладей се!"
– те молех аз, но беше неудачно...

Една искряща капка се размина
със мойте разтреперени ръце,
към пода полетя неудържимо
и се просмука
в мръсно петънце...

* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар