След моето пенсиониране от 1 май 2009 г. настъпи един период на бурни събития в катедрата по органична химия, много от които бяха така направлявани или умишлено създавани, че да доведат до скорошното ѝ закриване1. В следващото изложение съм събрал обобщено моите имейли до колегите, които останаха да преподават органичната химия след мен, някои – да четат лекции, други – да ръководят упражнения и семинари. За съжаление и до ден днешен те са подложени на различни изпитания и провокации, неразбираеми за мен. Сигурно „властимащите“ във факултета са по някакъв начин мотивирани да правят това, но не съм достатъчно прозорлив да се досещам каква е целта им. Една загадка за мен ще си остане, защо се налага спешно да се промени учебната програма по о.х., която беше „напасвана“ и „адаптирана“ към фармацевтичното образование в продължение на повече от 40 години и беше съобразена със световните университетски програми по тази дисциплина. Тази адаптация и профилиране започва още с поемането на курса от проф. Д. Данчев. Сегашните промени обаче не водят до нищо друго, освен до осакатяване и профанизация на курса. Или както казваше един бивш декан на факултета, „ние трябва да направим преподаването по-атрактивно“. Сякаш става дума за някоя шоу-програма по телевизията, а не за сериозната фундаментална наука органична химия...
Имената на участниците са променени, за да нямат те причини или поводи да ме съдят или шантажират...
[ Допълнение 2023 г.: Изминаха повече от 10 години от времето, когато написах този материал (той не е измислен, по действителни писма е). Тогава беше актуален, днес е по-скоро историческа хроника. Някои от действащите лица и герои вече не са откъм правилната страна на тревата. Не разкривам още техните реални имена, не е нужно. Интересни са събитията и фактите. Дано все още има хора - читатели, на които това ще им е наистина интересно...]
24/09/2009 (Аален)
Здравей, колега,
Изпращам ти един файл, който случайно намерих по моите архивни дискове, и реших, че ще ти бъде интересно - по повод на срещата ти с Г. Г. Искам да подчератая, че М. Х. беше с няколко степени по-добър от Г. Г. Не вярвам да намеря файлове относно „научната продукция” на Г. Г., тогава май още нямаше компютри... http://ochemist.losttribesource.org/recenzii/m_christov_1998.pdf
Все пак така ще добиеш представа какви хора се стремяха да се хабилитират и ме проклинат, че съм бил зъл и лош... Не съм такъв, просто войнстващата посредственост ме отвращава! Нормалният човек трябва да може да преценява за себе си, къде му е мястото...
Поздрави!
Иво Иванов
25/09/2009 (Аален)
Колега,
Дадох ги на Банковска, защото в онези дни теб те нямаше във Факултета. Ако нещо изчезне от бившия ми кабинет, то само Банковска е имала ключовете. Какво ще стане с този кабинет по-нататък следва да определи катедреният съвет или ръководителят на катедрата. Аз все още имам много лични вещи там и съм ги заключил в един шкаф (с надписи). Всичко останало ползвайте както намерите за добре, но разумно. Ако поискаш ключовете от Банковска, може би ще ти ги даде, на мен ми е все едно, помещението си е на факултета, аз нямам никакви права или претенции върху него.
Гласнова не беше точно войнстваща посредственост, а човек с накърнено честолюбие заради това, че имаше комплекс за непълноценност от по-ниската си степен на образование, въпреки че притежаваше завидна обща култура. Имаше характерови особености, които не ми допадаха, но задачата ми беше да намеря начин да успокоявам възникващи конфликти между нея и асистенти, доценти и студенти. Както и възникващи конфликти в катедрата въобще. Най-вредно беше поведението не на Гласнова, а на Рацилска, но ние знаем какво е обяснението, макар че и тя често беше права. Нали никой не си прави илюзии, че е било възможно да се постъпи по друг начин? От друга страна Гласнова има много силно развито чувство за справедливост и не се боеше да критикува и да се държи рязко с по-високо стоящите в йерархията от нея, заради което беше недолюбвана. Обаче спазваше "трудовата дисциплина" и вършеше съвестно работата си спрямо нашите стандарти.
Не виждам връзка между тапията ти за доцент и възможността да ме критикуваш!! Винаги си имал тази възможност, както и всички други членове на катедрата. Мнозина се възползваха често от тази свобода. Друг е въпросът, кога аз ще приема критиката и ще се коригирам и кога - не. Важно е критиката да е добронамерена, както например критиката ни към дисертацията на Цецко.
Желая ти успешни лекции на английски език.
Иво Иванов
26/09/2009 (до Аален)
to me
Иво, извинявай.
Днеска имахме ликвидация. Явиха се 20 човека, след стоп-теста останаха 11. Един македонец - заловихме го впоследствие при истинския изпит, да преписва. Взехме му пищовите и ги прикрепихме към работата му. Веществено доказателство. Според тебе: Трябваше ли да му дадем празни листа и да го караме пак да пише въпросите? Аз не смятам такова нещо. Някога случвало ли ти се е да дадеш шанс на преписващ и заловен студент?
Поздрави, колегата
=======
26/09/2009 (Аален)
Колега,
Никога! Изгонваш го с шут навън без право да се яви отново в рамките на същата сесия!!! По принцип трябва да се пише доклад до декана, правил съм го по времето на Благоева, но тя нищо не му направи на онзи студент. Трябва да бъдат наказвани, както навремето в Химическия факултет - прекъсване за една година. Все пак аз препоръчвам да се пише доклад до декана, за да се знае, че ги дебнеме и ги хващаме, мамка им преписваческа! Че после и доценти като станат, пак продължават да преписват!
Нема да ги казвам, те се знаят кои са (казваше навремето Марин Арнаудов, Бог да го прости!). Поне за 2-ма доценти знам със сигурност, че са били преписвачи.
Само така! Хващайте ги!
И.
=============
28/09/2009 (Аален)
Колега,
Корупционният натиск е много силен. Човек трябва да има много здрави морални устои, за да не се поддаде. Обикновено това се добива в семейството, докато човек е още млад. Както за моите родители беше абсолютно изключено, така беше и за мен - просто немислимо, ако ще по корем да се влачех от глад и от бедност, не бих приел нито стотинка рушвет! Много хора не искаха да повярват в това и съчиняваха какви ли не митове и легенди. Те съдеха по себе си - "абе не може да не взима, всички взимат"... Е да, ама не!
Какво прави бате Димо? Почна ли въртележката с упражненията? Много поздрави на всички! Шефът завърна ли се от странство?
И.И.
06/10/2009 (Аален)
Здравей, колега,
Работата е там, че когато е била преназначена Банковска, аз съм бил в Германия - през 1975 г. Доколкото са ми казвали, тя е била в ИСУЛ, в някаква група по фармакология или вирусология, знам само, че още оттогава работи с Атанас Георгиев от НИХФИ, който е и ръководител на дисертацията ѝ. Тя е била прехвърлена заедно с мястото си, без конкурс. Но подробности не знам, понеже ме е нямало тогава. По същото време са били назначени Петров и Ксантов. Бил съм рецензент на дисертацията на Банковска - беше доста добре направена и написана, 100 пъти по-добре от Оцетов и ли от Цецко... Като студентка е била почти отличничка...
Поздрави,
Иванов
08/10/2009 (Аален)
Колега,
лекувай се. Аз много успешно смъквах кръвното с Тертензиф (лек диуретик). Има нов препарат, пия го всяка сутрин: комбиниран АСЕ-инхибитор + тертензиф - казва се НОЛИПРЕЛ. Препоръчвам ти го.
Рацилска има органическа неприязън към Берковска, някакво железно предубеждение, което няма нищо общо с реалността. Р. има склонност да си съчинява легенди и да ги поддържа като последно доказани факти. В основата е завист. Това е от болестта ѝ. Не трябва да се допуска с болестта си да разстройва нормалните служебни отношения! Не бива да се допуска въобще нейният достъп до факултета! Да си гледа пенсията - ето, като мене!...
Няма нищо вярно, че Берковска не си води добре упражненията. Аз нарочно присъствах на нейни упражнения и останах доволен. Моите препоръки към нея бяха да не фамилиарничи със студентите, да им говори на "вие" и да не им се прави на приятелка. Това пречи на нормалните отношения учител-ученик!
За разлика от Берковска аз хванах Оцетов, че не само лошо си води занятията, но и че допуска студентите да му представят фалшиви резултати (например графиките за фракционна дестилация), грешни механизми и т. н. Разписва протоколи ей-така, с лека ръка, без да ги погледне! И това той го допуска не от разсеяност, а защото сам не разбира за какво става дума. Винаги съм го повтарял: Оцетов не знае химия! Показах ви и копия от протоколите на негови студенти, ако си спомняш. Той беше посредствен судент и си остана посредствен висшист. Не казах химик, защото все пак да си химик според мен е повече от висшист, който е завършил химия!
Знаех, че онова простовато момиче ще иска стаята на Ира, защото разполага с власт и се надява да я упражнява успешно. За какво ѝ е добре работеща камина??? Защо трябва една добра химическа лаборатория да се превръща в канцелария???
Нямам думи просто!
Аре чао, че да не се ядосвам и аз повече. Поздрави когото трябва...
И. Иванов
16/10/2009 (Аален)
Здрасти, колега,
аз не мога всеки ден да пиша дълги имейли, нали трябва и синтезите да вървят. Тези дни ми беше малко напечено, пък и други ангажименти си имам тук. Не съм се разсърдил, но не е имало и нищо важно.
Ако го оставиш ще се състезава сам със себе си и ще победи, зависи как ще гласувате. ЕЧ сигурно ще гласува против? Е добре де, Димо е прав дотолкова, че може би няма да изберат теб, може да се разделят гласовете. Той със сигурност ще иска продължения до дупка, от вас зависи дали ще ги получи. Има вероятност до догодина той да спечели благоволението на повече хора - Цецко, Берковска, Жоро...
Не знам. Ако кандидатстваш и не те изберат, ще получиш отрицателни емоции. Заслужава ли си? Нали той затова ме гътна, за да стане той ръководител и да не го пенсионират от 2010-та...
Е това е, случаят е ясен. Имаш право, но дали имаш шанс??
Поздрави!
Иванов
Уважаеми съавтори,
Като редактор на ЦЯЛОТО ръководство нося ЦЯЛАТА отговорност за съдържащия се в него учебен материал. Особено се боя да не изпаднем в неудобно положение, ако по-късно се установи, че има отделни текстове, идентични с текстове от други автори (плагиатство). Това налага да правя доста задълбочена и веремеемка справка с "достъпната литература".
Зная, че никак не е лесно да се пише учебно помагало, така че не се учудвам, че някои от представените ми материали (глави от бъдещото ръководство) в този им вид не са подходящи за отпечатване. Причините за отделните колеги са различни, затова ще разгледам материалите по реда на авторите:
1. Колегата
2. Оцетов
3. Димов
4. Берковска
5. Рацилска
6. Банковска
1. Колегата е написал спектралните методи с отлично познаване на материала и на високо научно-методично равнище. Тук основен проблем е липсата на опит в писането на учебен текст, редица стилови и езикови слабости - особено в раздела по органичен анализ. Има и чисто технически несъответствия (напр. липсва номерация на страниците). Конкретни корекции не съм нанасял по причини, които ще спомена накрая. Както и при останалите съавтори - твърде нашироко разпростиране, навлизане в излишни подробности. Трябва да сме наясно, ние пишем ръководство НЕ за напреднали студенти по химия, а за студенти 2-ри курс - фармация, които дори още не са положил изпита си по органична химия. Материалът трябва да бъде достъпен и лесно смилаем! Без при това да отстъпва от съвременното научно равнище. Мисля, че това е ясно за всички. Не съм имал достатъчно време да търся съвпадения на колегаовия материал с други книги и източници.
2. Оцетов доста бързо ми върна молекулните прегрупировки, уж коригирани според направените от мен забележки при първото прочитане. Така поне си мислех, когато получих материала за втори преглед. Оказа се обаче, че най-важното не е оправил - текстовете, формулите и схемите продължават да се дублират с учебника на Галин Петров. Навсякъде човек може да разпознае откъде е преписвал. Когато му върнах коригираните от мен материали, изрично му писах:
"Моля освен това да отстраниш всички текстове и схеми, които са идентични с текстове и схеми от книги на други автори - най-често и най-обилно си преписвал от учебника на проф. Галин Петров (посочил съм на няколко стр. точно какво и откъде е преписано). Моля изцяло да напишеш оригинален текст и оригинално от теб представени реакционни схеми."
Той ми благодари, но преписаното си остана преписано. Ацко, моля те изцяло да напишеш оригинален текст и по свой начин да представиш реакционните схеми! (Чудя се как може един преписвач да стане ръководител на катедра и как би могъл да изисква от студентите си да не преписват на изпити – но това е друга тема).
Материалът за литературни справки с малки корекции и допълнения от мен изглежда ще може да се приеме. Поне засега. Той вече мина първа корекция.
3. Материалът на Димо Димов за въглехидрати е най-добре представен за нуждите и целите на ръководството. И технически отлично оформен, схемите се нуждаят от съвсем леки козметични корекции. Обемът е добре премерен. Моля Димо да ми изпрати по имейла и главата за хетероциклени съединения. Може да си ми я давал, Димо, но не успях да я намеря на двата ми лаптопа и 4-те ми хард-диска... Сори.
4. Берковска. Много хубав материал, аз вече споделих с нея, че е доста добър за подготовката на студентите за изпитната сесия. Обаче - 35 страници! За ЕЛЕКТРОФИЛНО ЗАМЕСТВАНЕ. Хей, трябва да подчиниш теорията на практическите упражнения, предвидени в опитната част. Разбира се всичко онова за ароматния строеж и ароматния характер е необходимо и полезно, но... не тук. Предлагам на основата на този материал да се направи PDF и да се предостави в интернет за подготовка на семестриалния изпит. За ръководството моля да съкратиш материала поне наполовина. Да отпаднат подробностите по реакции, които няма да се работят в лабораторията. След това ми изпрати файла за корекции.
5. Много ме измъчи разделът АМИНИ на Рацилска. Все едно че е предназначен за студенти по химия 4-5 курс! Огромен по обем, невероятни детайли... Отне ми страшно много време и нерви. Писал съм конкретно кое как да промени и да съкрати. Обаче материалът за АМИНОКИСЕЛИНИ И ПЕПТИДИ е абсолютно неадекватен, непригоден и несполучлив - предлагам да отпадне (само няколко страници е, включени са само епруветъчни реакции). И друго - формулите и схемите навсякъде са направени по най-примитивния начин, както някога си играехме на пишещите машини да нагласим вал. черти, стрелки и пр., на места на ръка с химикалка... Моля Рацилска да ги прерисува с програма от типа ChemDraw, ChemWind, ISIS Draw, ChemSketch, Symyx или друга от тоя род. Впрочем не успях да намеря източник, от който Рацилска да е "заимствала" текстове или схеми. Изпратете ми имейл-адреса на Рацилска, моля.
6. Материал от Банковска не съм получавал. Решете какво да правим. Предлагам да се поеме от д-р Г. С.
Сега за най-важното. За да ни е чиста работата и да има смисъл да продължим работата си по ръководството трябва незабавно да сключим ДОГОВОР с подходящо издателство. В него трябва да залегнат сроковете, общият обем в брой коли или страници, както и това кой автор какъв обем и кои глави трябва да напише. Нещата трябва да бъдат юридически регламентирани. Не на последно място – кой какъв хонорар ще получи, каква част трябва да се финансира от спонсори, кои ще са спонсорите, с какви суми ще участват. ТАКА СЕ ПРАВИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ. Сестра ми издаде няколко книги чрез Университетското издателство и ми каза, че там този път е много добре утъпкан. Предлагам някой от вас да прескочи до там, евентуално може те да издадат и нашето ръководство. Имат богат опит за учебни помагала. В договора трябва разбира се да се уточни и кой да бъде "под редакцията на...", докъде се разпростира неговата роля и отговорност. Защото вероятно издателството ще си назначи отделно и свой редактор.
Инак рискуваме да хвърлим много труд на вятъра! Аз вече положих доста труд и посветих много време, не ми се ще да е било напразно. Ако нямаме добре дефиниран срок за представяне на ръкописа, може процесът да се проточи с години, както показа и нашият опит досега. Откога се каним да го напишем! Не беше ли от 2004-та?? Още с Радева и Топков...
Когато всичко с договора е готово и написано моля да ми го изпратите като текст на имейла за преглед и евентуално за корекция, ако тя ми се стори нужна. После ще решим как да го разпиша, може пък дотогава да съм се завърнал вече от Германия.
Желая ви добро здраве и успешна работа!
Иво Иванов
16.окт.2009, Аален
20/10/2009 (Аален)
Здрасти, колега,
със здравето слава Богу нямам проблеми, благодаря за загрижеността ти. Отслабнал съм 35 кг нарочно и мисля, че здравето ми от това съществено се подобри. Почти нямам нужда от лекарства - с изкл. на лекарствата за диабета, разбира се.
От Оцетов имах светкавичен кратък отговор: “Искрено благодаря за прекрасните чувства, които бликат като буен поток в душата ти! Поздрави, Ацко Оцетов”
За Банковска е ясно, ако иска да го дава на машинопис - важното е да предаде ръкопис. Ако не - някой друг да поеме щафетата.
Но главното, заради което пратих това “циркулярно писмо” беше, да се разтича някой и да направите един приличен договор, инак няма да стане.
Сега повече не мога да пиша. Поздрави всички, които заслужават.
Иванов
28/10/2009 (Аален)
Колега,
Твоите "задочни репортажи" са твърде любопитни...
Как може деканите да не разрешават? Това се решава само от катедрения съвет, дори няма значение кой е ръководител. Проста, чисто техническа размяна.
Ха да видим кво ли ще стане на факултетния съвет!?
Ти ако си подадеш документите, ще трябва да проведеш и малко предизборна агитация! Може и повече гласове да спечелиш. Кога е катедреният избор? Банковска ще остане ли да чете и през втория семестър?
Поздрави, "братле",
И.И.
11/11/2009 (Аален)
Драги Димчо, драги колега,
Ха честит ви нов Ръководител с главно Р! Да ви е жив и здрав!
Това се очакваше. След като няма алтернатива дори един преписвач и слаб ученик (студент) може да стане ръководител на катедра. Не искам повече да коментирам.
Аз получих от Рацилска предълъг имейл, в който обяснява как е писала ръководството. И каква литература била ползвала. Що се отнася до репликата: "Случвало се е даже Иванов да пише писма до ВАК за хора, които не са му приятни" - Това е 100 % лъжа. За М. Х. никога не съм писал нещо във ВАК! Писал съм единствено за Р. Т., съвместно с проф. Е. М., че с 6 публикации в български списания и цитат в книгата "Билкови чайове" доцент не се става. При това двете положителни рецензии - на Й. Г. и на Е. Н.- бяха почти идентични, понеже и двамата бяха почти преписали "справката", предоставена от кандидатката в конкурса за доцент. Срам и позор беше този конкурс. Тогава Захариев се опита да "пробута" Р. Т. за доцент, понеже тя му беше градска - от Дупница. Разбира се съжалявам за сполетялата я болест няколко години по-късно, но това няма нищо общо.
За М. Х. надълго и широко ти бях обяснил. Не че той ми е бил неприятен! Не съм изпитвал някакви чувства към него, но с измами и химическо невежество не се става доцент по химия. Само посочих на съвета грубите грешки в публикациите му, които са несъвместими с понятието доцент по химия. Пиридинът като водоотнемащо средство!!! И то в реакция, при която вода изобщо не се отделя!!! Това какво е? Моята неприязън ли е виновна? Както и за Оцетов - аз ли съм виновен, че е преписвал дума по дума от учебника на Г. Петров???
Писна ми да се обяснявам. През всичките тези години, почти 40, се опитвах да НЕ давам път на посредствеността и невежеството към върховете на йерархичната стълбица. Е, след 1 май 2009 вече няма пречки Оцетов да стане не само ръководител на катедрата, но ще стане и голям доктор2, и може би професор, и няма да се пенсионира през септември 2010 - ще видите, че няма. Чудеса ще стори, но ще остане, може би чак до 2013-та.
Радвам се, че не съм повече в играта, наречена фармацевтично образование в България. Имам си достатъчно други полета за изява и творчество. Тук - в Германия - се чувствам като риба във вода и не се налага да се боря с вятърни мелници.
Аре чао и бъди здрав!
И. Иванов
12/11/2009 (Аален)
Колега,
дали съм ти аз криво писал или си ти ме криво разбрал, не знам. В моя вчерашен имейл нямаше и сянка от упреци към вас с Димо. Сигурно можеше преди години да се настоява по-енергично за нови асистенти, но съпротивата в катедрата беше голяма. Радева, Димо, Рацилска - най-вече те бяха против новото попълнение. От една страна - за да имат повече хонорувани часове (и ти включително), но от друга - по важна - за да няма уволнения, понеже се говореше за съкращаване на щата, намаляване броя на студентите и намаляване на учебните часове по план. Радева все се страхуваше, че ще я уволнят. Това тогава бяха вашите аргументи. През всичките последни 10-тина години съм поставял въпроса за нови хора. След като болшинството от преподавателите бяха против, нямаше начин, знаеш, че никога не съм обичал силово да се налагам, и не съм го правил. Всички решения са взимани колективно на катедрен съвет. Има протоколи.
Друго обаче изпускате от внимание: след пенсионирането на проф. Данчев катедрата беше системно подложена на обрязване и сеч! Първо ни обединиха с катедрата по фармхимия, създадоха т. нар. внедрителска секция. Катедрата по същество беше разтурена - през 1996 г. (проф. Р. О. - ръководител от сталински тип). После с много зор и компромиси от моя страна проф. М. възстанови катедрата (1990-1991). Заради това се съгласих тогава да стана зам.-директор на Института по фармакология и фармация. После назначихме теб, още по онова време. При избора на проф. Д. М. за декан проф. Е. М. ме обяви за предател и престана да фаворизира катедрата. Обаче Д. М. имаше много добро отношение както към мен, така и към катедрата. Тогава тя назначи К. Д. и Ира на работа при нас, тогава катедрата се замогна, стабилизира, дойде нов ИЧ апарат, доставен беше и твоят Брукер. Без съдействието на Д. М. тези неща никога нямаше да се случат. Лошото е, че тя се пропи и нейният имидж катастрофално се влоши. Оттам и на химическите катедри. Не след дълго Е. М. започна да говори навсякъде – включително и на студентите по време на лекции - „ФАРМАЦИЯТА НЕ Е ХИМИЯ“! А на факултетния съвет казваше, че химиите са сателитни дисциплини, че спокойно може и без тях. „Ако не сме ние - фармацевтите - ще седите без работа, трябва да сте ни благодарни, задето ви търпим!“
Тези неща трябва да се имат предвид. Тогава се развилняха - в наша вреда разбира се - Ксантов и Благоева като основни противници на катедрата. Важни противници според мен бяха също Крабов и Шопов. Обаче Захариев все пак не позволи да се закрие катедрата. Тогава ние не бяхме изправени пред закриване заради недостиг на хора, а защото Благоева твърдеше, че няма нужда от такава катедра, понеже нямало и катедра по аналитична химия. Захариев устоя на натиска. Обаче не и С. Н. По негово време се случиха много негативни посегателства върху катедрата. Той намали рязко броя на лаборантите, като не назначи нови на освободените места. Не отпусна пари за ИЧ апарат и общо взето беше под влиянието на Ксантов и Шопов. Инак уж симпатизираше на мен и на катедрата, но много ни навреди. По негово време на факултетния съвет се казваше: „свободните щатни бройки не са към катедрите, а към факултета“. Златев не искаше да се обявява конкурс на мястото на Петров. Затова и моят докторант Еди отиде в друга катедра, Захариев (умишлено!) не го назначи при нас!
Има още много важни подробности, но сега нямам време да пиша повече. Друг път ще продължа. Разбира се, много от тези факти са документирани, стига да не е ликвидиран архивът на катедрата.
Засега чао!
Иво Иванов
18/11/2009 (Аален)
Здрасти, колега,
Мисля, че не си чел много внимателно предишния ми мейл. Припомням:
"... Благоева твърдеше, че няма нужда от такава катедра, понеже нямало и катедра по аналитична химия. Захариев устоя на натиска. Обаче не и Златев. По негово време се случиха много негативни посегателства върху катедрата. Той намали рязко броя на лаборантите, като не назначи нови на освободените места. Не отпусна пари за ИЧ апарат и общо взето беше силно под влиянието на Ксантов и Шопов. Инак уж симпатизираше на мен и на катедрата, но много ни навреди. По негово време на факултетния съвет се казваше: „свободните щатни бройки не са към катедрите, а към факултета“. Златев не искаше да се обявява конкурс на мястото на Петров."
Под влиянието на Ксантов, Благоева и Шопов на местата на Люси, Камелия и Дани (Бог да я прости!), не се съгласи поне един лаборант да назначим. Няколко пъти ходихме с Банковска да го молим и убеждаваме, разтакаваше ни, обещаваше и накрая никого не назначи. Защото Ксантов навсякъде подхвърляше "а в някои катедри (!?) дори лаборантите имат самостоятелни кабинети" - имаше предвид Ира. В нашата катедра лаборантите се били прескачали! Ако си забелязал експерименталната научна работа рязко намаля през последните десетина години - поради недостиг на лаборанти. И на Оцетов (дори!) не му дадоха лаборант, а толкова настояваше. А работата години наред по-рано вървеше добре, защото докато асистентите водеха занятия, лаборантите въртяха опитите в научните лаборатории. Също така Ксантов и неговите приятели обясняваха на студенти, които искаха да работят дипломни работи при нас, че ние не участваме в изпитните комисии и че няма да защитят успешно... и че лошо им се пише... И дипломанти спряха да идват. Само при Оцетов, но и там една от най-талантливите ми студентки - Елена от Гоце Делчев - едва е получила оценка 5, а Ксантов настоявал за 4. А тя беше гениална според нас с Димо. Постоянно се твърдеше, че само специалните дисциплини могат да обучават дипломанти. А защо? И всичките им дипломни работи бяха ялови. Нека Димо ти каже какви дипломанти сме имали: Ники Бранков, Силвия, Ленка... Страхотни! Ксантов казваше: "За една дипломна работа не е нужно да има приноси, важното е да са овладяни някои методики" - такава беше после и дисертацията на Б. Ц. - пази Боже!
Пак повтарям, Златев ме ценеше и уважаваше като учен и преподавател, без съмнение, но под силния натиск на останалата "фармацевтична общност" способстваше за методичното съкращаване и орязване на възможностите на катедрата ни.
Едва когато дойде ред да ме пенсионират, той по-енергично се застъпи за мен. Инак Златев е разбран мъж, но не е достатъчно независим и самостоятелен. Аз лично с него винаги съм се разбирал добре, но той не искаше да си има неприятности с Шопов, Ксантов, Благоева, че и с Троянов. В края на мандата му изказах благодарност, на една официална вечеря с ректора, за относително доброто управление на факултета. Той не ни смачка, но още по негово време започна методичната агресивна политика спрямо катедрата.
Разбира се, че е абсолютно незаконно да се взима хоноруван лектор при положение, че останалите хабилитирани нямат необходимата натовареност от 180 ч. лекции и изпити годишно. А тя иска и упражнения, аха, значи иска големи хонорари да ѝ се събират! Няма лошо! Знаеш лафа за баницата. А твоите часове с англичаните май не се броят натовареност?? Тогава?? Ти как ще си изпълваш годишната натовареност??? А Оцетов защо не иска да чете? Щото май не е лесно, особено ако не си владееш материала... По-лесно е да ходиш в странство. За да му гласувате пътни той е длъжен да представи покана от германците, че ще му плащат еди колко си и че не му поемат пътните. Аз винаги съм представял такъв официален документ от съответния ректор на германското висше училище, с подпис и печат! "Той искал" не върши работа. Трябва документ! Но на него всичко му се прощава, защото той е "наше момче".
За Благоева: абсолютна глупост е, че Ж. В. не ѝ давал да чете!!! Ж. ми е споделял, че на нея ѝ е трудно да чете лекции (естествено - защото не си владее материята), предпочита да води упражнения (пък и по-добре се плащат!). И нашият човек е така! Нали виждаш?
Исках да ти дам съвет: не стой настрана, не се спотайвай, не оставяй само Оцетов да ти решава проблемите. Деканите имат понякога грешни негативни представи за теб. Едно съм сигурен: ти разбираш от органична химия, най-малкото теоретично. Това ти е най-силният коз. Използвай го. Отиваш да речем при Шопов (или Троянов) и казваш: искам да обсъдим един проблем, кога ще имате време... Ако трябва втори, трети път... Трябва достатъчно често да разговаряш с тях, за да добият реална представа, що за човек си. Покани ги на някоя твоя лекция, примерно покани Беломорски... Трябва ти малко самореклама, без обаче да прекаляваш и без да се натрапваш. Леко и учтиво. Разбира се всеки път трябва да си предварително добре подготвен по "проблема", който искаш да се обсъди. Трябва да се погрижиш за издигане на авторитета си. И имиджа.
Аре стига толкоз, че много се разприказвах нещо.
Чао,
Иво Иванов
26/11/2009 (Аален)
Не, колега, на Димо информацията не е актуална. Удължих си престоя тук до края на 2009, самолетът ми за София е на 27.12.
Добре щом е представил документи, а ти докога като доцент ще играеш ролята на административен асистент? Сега Берковска като стане главен и може да поеме функцията...
Аз съм малко болен, хрема и пр., засега не е сериозно, два дена си останах вкъщи.
Поздрави,
И. Иванов
28/11/2009 (Аален)
Колега,
ти недей да хвърляш вината върху мене, аз през година-две редовно съм поставял въпроса за химикалите, че това е буре с барут в катедрата и бомба със закъснител... Доколкото си спомням, една година тебе те цанихме за шеф на комисията по описване и подреждане на реактивите в катедрата. Основно лаборантката Гласнова саботираше тази дейност, като забраняваше на колежката си Бобева да помага и казваше "това си е тяхна работа, на асистентите, те да се оправят". Не исках да се карам и да крещя, мислех си, като е взето решение - трябва да се изпълнява. Ние със моята помощничка Сашка нашите химикали ги прегледахме и подредихме, мисля, че и ти долу на партера - също, а и Берковска полека-лека подобри състоянието на тяхната лаборатория. Най-зле са химикалите на Оцетов и Цецко в коридора, а и от Петров са останали много неща. Димовите химикали май са наред. Да не дава Господ да стане някоя поразия!
Що се отнася до моя кабинет, само да припомня, че г-н деканът ми разреши, без да съм го молил, да го ползвам за неограничено време, т. е. докато съм жив!!... Но това негово решение не е скрепено с никакъв писмен документ и нищо чудно някой ден той да каже "няма такова нещо, освобождавай го веднага". За да не изпадна в подобна унизителна ситуация3, аз - по собствена воля - изнесох по-голямата част от моите неща, но не успях всичко да освободя. В момента само големият шкаф в ъгъла вдясно е пълен с мои лични вещи. Той е заключен. Щом се прибера, ще освободя и него.
Това, че сте направили Берковска административен асистент, не е толкова лошо. Само не разбрах, факултетният съвет гласува ли ѝ повишение в главен??
Проблемът „Рацилска“ е нерешим. Опитайте се да убедите децата ѝ да не ѝ разрешават да идва във факултета. Но вероятността да успеете не е голяма.
Поздрави!
28/11/2009 (Аален)
Колега,
ти недей да хвърляш вината върху мене, аз през година-две редовно съм поставял въпроса за химикалите, че това е буре с барут в катедрата и бомба със закъснител... Доколкото си спомням, една година тебе те цанихме за шеф на комисията по описване и подреждане на реактивите в катедрата. Основно Гласнова съботираше тази дейност, като забраняваше на Таня да помага и казваше "това си е тяхна работа, на асистентите". Не исках да се карам и крещя, мислех си, като е взето решение - трябва да се изпълнява. Ние със Сашка нашите химикали ги оправихме, мисля, че ти долу на партера - също, а Берковска полека-лека подобри състоянието на тяхната лаборатория. Най-зле са химикалите на Оцетов-Цецко в коридора, а и от Петров са останали много неща. Димовите химикали май са наред. Да не дава Господ да стане някоя поразия!
Що се отнася до моя кабинет, само да припомня, че г-н Деканът ми разреши, без да съм го молил, да го ползвам за неограничено време, т. е. докато съм жив!!... Но това негово решение не е скрепено с никакъв писмен документ и нищо чудно някой ден той да каже "няма такова нещо, освобождавай го веднага". За да не изпадна в подобна унизителна ситуация, аз - по собствена воля - изнесох по-голямата част от моите неща, но не успях всичко да освободя. В момента само големият шкаф в ъгъла вдясно е пълен с мои лични вещи. Той е заключен. Щом се прибера, ще освободя и него.
Това, че сте направили Берковска административен асистент, не е толкова лошо. Само не разбрах, факултетния съвет гласува ли ѝ повишение в главен??
Проблемът Рацилска е нерешим. Опитайте се да убедите децата ѝ да не ѝ разрешават да идва във факултета. Но вероятността да успеете не е голяма.
Поздрави!
04/12/2009 (Аален)
Здрасти, колега,
мебели, хладилници и всякакви щуротии не ме интересуват, те са държавни и се разпореждайте с тях като намерите за добре. М. С. е разбран човек и с нея не вярвам да имам проблеми.
Аз помолих само за едно: това, което е в долапите в дъното, да не се пипа, имам още доста лични вещи и документи там.
Инак нека го взимат. Обаче за репликата "Докога ще го чакаме" мога много да говоря, ама ще се вбеся и затова на това място млъквам.
Поздрави всички, без него и без Рацилска!
И. Иванов
09/12/2009 (Аален)
Да, колега,
за да не пиша едно и също по няколко пъти, изпратих копия от писмото ми до теб до Берковска и до Димо. Не зная как Берковска го е предала на лаборантките, но ако се прочете внимателно, ще се види, че аз не казвам “лаборантките не заслужават фотьойли”, а че според мен фотьойли не подхождат на една (която и да е) лаборантска стая, където основната дейност е обслужване на упражненията, респ. студентите. С други думи, моето мнение не е насочено срещу самите лаборанти, то няма нищо общо конкретно със Златанова или Бобева, а просто така ми се струва, че не подхождат. Освен това не бях разбрал, че всъщност лаборантките са ги поискали тези фотьойли, мислех, че от немай-къде сте ги сложили в тяхната стая. А после Берковска ми писа, че те им се радвали. Сигурно има и други лаборантски стаи с фотьойли във факултета, не е изключено...
Открай време наблюдавам, че Златанова има враждебно отношение към мен, което не мога да си обясня. Аз поне не си спомням да съм се държал с нея неадекватно - неучтиво или нелюбезно. А с Бобева винаги съм смятал, че имаме почти приятелски отношения. Както е известно, аз с никого не съм се държал от позицията на голям началник. И да искам, не мога. Може обаче да се е случило да съм се държал с някого по-различно от неговите собствени очаквания.
Моля не раздухвайте повече тази история, като си дойда, ще се видя с тях и ще се опитам да изгладя недоразуменията. Да не правим от мухата слон. Тези фотьойли не са лично мои и каквото и да правите с тях, на мен ми е абсолютно безразлично. Да не ставаме смешни.
Изпращам този мейл едновременно също на Берковска и на Димо.
Поздрави,
Иво
11/12/2009 (Аален)
Здравей, колега,
Не съм му забранявал да чете лекции, а просто не е имало потребност. Когато аз отсъствах, налице си беше доц. Банковска и ме заместваше. Но наистина съм казвал, че той не е хабилитиран по органична химия. Аз бях против той да води упражнения и да участва в изпити - сега дори е във всяка изпитна комисия, скоро май и като председател. Но дори да предположим, че съм му забранявал, сега - когато той е господар - какво му пречи да чете? Просто не иска, защото... знаеш защо... Главната причина да не съм се съгласявал Оцетов да чете лекции по органична химия е една - той не знае органичната химия, нали доказах това на последния ни съвместен катедрен съвет – с графиката за фракционната дестилация.
Димо ми беше споменал, че Оцетов не го обичали във факултетния съвет... Изглежда това се потвърждава. Бяха се съюзили с Благоева и Ксантов само докато ме пенсионират...
Е Цецко няма ли да се върне от нова година на работа?
Айде!
За учебника на проф. Данчев...
03/02/2010 (Аален)
Здрасти, колега,
Чудя се дали да ти разказвам историята с учебника на проф. Дамян Данчев, когото аз дълбоко уважавах и обичах, той беше изключително умен, добър и справедлив човек. Страхотно умееше да убеждава другите в правотата си и, въпреки че мнозина го мразеха, задето е бил активен борец и т. н., той беше най-свестният по времето на тоталитаризма, всеотдаен и изключително работлив и работоспособен. Разбира се имаше си както всеки човек и някои недостатъци, но те не са от съществено значение и няма да ги споменавам тук.
Та проф. Данчев, 2-3 години преди ДА ГО пенсионират принудително, подготви ръкопис на третото издание на своя учебник - основно преработено и допълнено. Тогава нямаше компютри като днешните и целият ръкопис беше написан на пишеща машина от неговата секретарка, Н. Велева (също покойница от доста време). Ръкописът съм преглеждал бегло, но мога да кажа, че беше значително модернизиран и подобрен. Професорът го написа съвършено сам, без никой от колегите ни да е участвал. През 1986 г. на власт във Фармацевтическия факултет дойде небезизвестният ръководител от сталински тип, проф. Р. О. Под негов натиск председателят на Медицинска академия, акад. Атанас Малеев, преименува и преобразува факултета заедно с катедрата по фармакология към академията, чийто ръководител беше същият този проф. О., в Научен институт по ФАРМАКОЛОГИЯ и фармация с Фармацевтичен факултет (съкр. НИФФ). Той стана върховен директор, диктатор, вожд и господар на НИФФ, пиеше яко от сутрин до вечер (предимно уиски), обаче носеше на пиене и не ходеше пиян-залян, държеше се горе-долу адекватно. Негови първи помощници бяха партийният секретар Й. Г., проф. Е. М., доц. Захариев, а ролята на декан се изпълняваше от доцент З. Д. Катедрата по органична химия, рожба на проф. Данчев, който я беше ръководил може би в продължение на 20 години, беше разтурена през есента на 1986-та, като една част от колегите останаха в катедрата по фармхимия, а друга ни обединиха принудително в т. нар. научно-внедрителска секция, пряко подчинена на зам. директора по внедрителската дейност, доц. Захариев. Всичко това стана с един замах, без много шум, бяхме поставени пред свършен факт. Тук има някои подробности, които обаче не са толкова важни за темата и ще ги прескоча. Професор Данчев беше пенсиониран и изгонен от кабинета си от Й. Г. и "заврян" в т. нар. "коридориера" - заграденото място в дъното на коридора, но все още беше председател на СНС по фармация при ВАК. Скоро след това обаче окончателно напусна сградата.
Още когато напусна кабинета си един ден ме извика и ми представи ръкописа на новия си учебник. Аз му обещах да му съдействам, трябваше да мине на научно-учебен съвет (НУС) и затова ходих да разговарям с директора и с парт. секретар. Р. О. веднага реагира остро - какъв учебник, той вече е пенсионер! Казвам, положен е огромен труд, необходим е на четенето, на студентите и т. н. “Дума да не става, напиши ти учебник и ще го издадем.” Няма да стане много скоро, казах, това е много голяма и трудна работа. “Ами тогава да те пишем и тебе съавтор на учебника и така да излезе от двама ви!” - викаше Р. О. Но аз изобщо не съм участвал в писането - повтарях аз. „Какво от това? Не може студентите да учат от учебници на пенсионери!“ - твърдяха моите събеседници. И с това разговорът приключи. Оставих ръкописа при мен с надежда, че може да дойдат по-добри времена и да успеем да го издадем. Разказах всичко това на проф. Данчев, той се съгласи да запазя ръкописа при мен, още повече, че предстоеше самият той да се изнася от факултета.
Пиша ти всичко това да разбереш в каква обстановка, кога и как ми беше предаден ръкописа. После нещата силно се промениха, дойде 10 ноември, професорът след време почина, синът му не се поинтересува какво става с ръкописа, а аз го бях забравил в един долап и там престоя сума ти и години. Едва през 2009-та Оцетов ме подсети, мислех си, че съм го върнал на сина му, та го взех един ден и му го занесох. Така приключи за мен тази история.
Е има още подробности от пейзажа, но за тях - друг път.
Специално поздрави Димчо - желая му бързо възстановяване.
Поздрави също и останалите колеги,
И. Иванов
25/04/2010 (Кийл)
Здравей, колега,
Задачките са хубави, 1-вата и 3-тата ги реших наум, за 2-рата трябваше да пиша... Мисля, че най-много хора ще са решили 3-тата. Съобщи ми резултатите.
Сивият куцукащ кардинал (по-точно сиво-жълтият) никога не би решил тези задачи! Затова той сега избива комплекси чрез авторитарно поведение, сега най-после се е сдобил с власт и иска да компенсира дългогодишната си безуспешна и безславна научна кариера, облагодетелствайки се от властта си и - не на последно място - изнудвайки по-слабите студенти да си плащат взимането на изпитите. Аз съм слушал лекции по неговата дисциплина от най-изтъкнати преподаватели в Германия - в неговите лекции няма и 1/10 частица от това, което трябва да се преподава. Основният му проблем винаги е бил твърде оскъдното му познаване на химията. Когато хората учеха химия и работеха усърдно на млади години, той жънеше успехи главно на фронта на "общуването" с млади и не непременно хубави жени.
Едва ли ще успеете да му устоите. Властимеющите го подкрепят. Единствено виждам Г. да може да удържи фронта и да не отстъпва. Що се отнася до лаптопа - нали Димо си закупи личен, за какво са му 2 броя??
Лошото е, че на Берковска ѝ го откраднаха.
Очаквам Глава втора на твоите коментари.
Поздрави, Иво
Chlorination of isobutane
17/12/2011 (София)
Драги колега,
намерих един много готин PDF-файл за халогенирането и реших, че ще му се зарадваш, затова ти го препращам.
Освен това прерових отново няколко източника и очевидно преобладава становището, че продуктът е 63:37 % в полза на изобутилхлорида спрямо трет-бутилхлорид. Ще преработя текста на развитата лекция в този дух и ще заменя сегашната версия - както ти казах, бях предвидил възможни корекции и я нарекох "prerelease"- версия...
Изпращам ти един док-файл, където съм събрал неща от кол и въже - касаещи халогенирането.
Човек като се задълбае в някоя тема, винаги се случва да научи и по нещо ново...
Поздрави,
Иво
komentari po programata
18 May 2012 (София)
Здрасти, колега,
изпращам ти програмата в PDF-формат с нанесени коментари - от мен. По принцип е ОК, макар че някои неща не ги разбирам. Осакатена е систематичната организация на материала. Аминоалкохоли, аминофеноли и аминокиселини вървят заедно!!! Дори е достатъчно само да се споменат, инак ще ни се смеят и кокошките, ако ги прескочим.
Всъщност очевидно идеята е да се направят промени - такива, каквито искат новите шефове.
Айде, ще се чуем по телефона...
Поздрави,
Иво
събота, 16 юни 2012 г.
1Така и стана – катедрата бе закрита през март 2010 г.
2И това вече е факт – голям доктор, 2012 г.
3Както се разбра само месец по-късно, кабинетът ми бе „изринат с булдозер“ и повече не можах да влезна там. Добре че поне моите колеги се бяха потрудили да приберат личните ми неща по техните стаи и лаборатории.
