Въпреки че работата при проф. Моллов ми харесваше и въпреки че с него бяхме в чудесни отношения учител-ученик, аз се озъртах за по-интересна работа. Да работя в катедрата, чийто ръководител беше баща ми, беше немислимо. В нашето семейство се считаше за разбиращо се от само себе си, че не мога да работя там, където работи баща ми, т.е. в Химическия факултет на СУ. Един ден той ми каза, че е обявен конкурс за асистент по органична химия във Фармацевтическия факултет (София). Отидох да се запозная с обстановката в катедрата и с нейния ръководител проф. Дамян Данчев (тогава още доцент). Хареса ми, в катедрата беше доста чисто и приветливо, доц. Данчев изглеждаше симпатичен солиден мъж с мустаци, около 40-те. За него бях чувал само хубави неща. Беше късното лято на 1970-та. Реших да се явя на конкурса и седнах да уча като луд за конкурсен изпит - около месец. Както обикновено, на масата ми имаше 5-6 учебника, от дебели по-дебели. Разбира се че не съм ги чел от кора до кора, но беше интересно да се видят различни гледни точки при изучаване на дадена тема. Явих се, имах един конкурент, спечелих. В комисията ми освен доц. Данчев бяха още доц. Кальо Христов (технология) и доц. Йордан Гагаузов (фармхимия). Май ми писаха отличен 5.50 - нямах възражения, струваше ми се справедливо. И така, от октомври 1970 работя във Фармацевтическия факултет... до пенсионирането ми на 1 май 2009-та.
Обясняваме си решенията на задачите |
Няма коментари:
Публикуване на коментар