My Last Lecture

В деня на моята последна лекция получих от колегата Георги Гергов един много подходящ за случая подарък - книгата The Last Lecture от американския професор Randy Pausch. Неговата мотивация да изготви такава лекция и да напише книга е достатъчно трагична - неизлечима болест. Скоро след появата на книгата му той напуска белия свят. Книгата става бестселър, българският превод (на Иван Атанасов) ми се струва доста добър и направи книгата да добие популярност и у нас. Не съм я прочел докрай още, но бих искал да коментирам моята последна лекция, която изнесох на 28 април 2009 от 10 ч. в "моята" аудитория на Фармацевтическия факултет, пред порядъчно пълна зала. Два дни преди 66-тия ми рожден ден. Присъстваха всички мои колеги от катедрата по органична химия, включително и пенсионираните, с които бяхме работили заедно в продължение на няколко десетки години.

Моята последна лекция 28 април 2009 г.

В нашия факултет няма такава традиция - преди пенсиониране преподавателите да се сбогуват с аудиторията си... Аз чуствах вътрешна потребност да го направя, после научих, че в много университети по света това било обичайна практика. Благодарен съм на моята бивша асистентка Виолина, че засне с камера около половин час от моята последна лекция и сега, имайки този видеоклип, мога да си припомням и анализирам какво съм импровизирал. Някои неща бих казал по-иначе, но в общи линии лекцията изпълни ролята, която имах предвид - да разберат слушателите, че за мен преподавателската работа е мисия и призвание, че като съм писал слаби оценки не е било с друга цел, освен да предпазвам незнаещите и невежите от заблуждението, че принадлежат към образованата част от населението, към интелигенцията на България. Това трябваше да бъде за слабите студенти знак, че са необходими много по-големи интелектуални усилия, че трябва здраво да се захванат с четене и учене (докато започне да излиза пушек от ушите им), ако наистина искат да постигнат собственото си усъвършенстване и удовлетворението, че са заслужили висшето си образование. Знам, че тези разсъждения са идеалистични, че повечето се стремят да "хванат тапията" и постигането на знания и умения не влиза в приоритетите им. Но не исках да ги мамя, пишейки им по-високи оценки, отколкото заслужават. Винаги съм казвал на лекции: най-лесният начин да си вземете изпита е да си научите материала, други начини няма...

Поздравления от колегите след лекцията

По-нататък в последната лекция показах някои модерни направления в органичния синтез - (1) т. нар. Метал-катализирани реакции на сдвояване (Metal-catalysed coupling reactions), поради удивителното откритие на тези протичащи по сложен кръговратен механизъм процеси с много ефективни резултати и (2) създаването на т. нар. йонни течности (Ionic liquids = ILs), които притежават удивителни качества като термоустойчивост, електропроводимост и др. и които много бързо навлизат във високите технологии, например при производството на слънчеви батерии.

Накрая представих списък на моите ученици и разказах за тях - повечето работят в престижни университети по света (Германия, Австрия, Швейцария, Канада). Тяхната квалификация им позволи да излезнат на световния пазар на труда и да намерят най-добре съответстващото им място, като реализират най-пълноценно себе си, идеите и уменията си. Не е без значение, че така успяха да осъществят за себе си и за семействата си нормални условия за живот и усъвършенстване на професионализма си.