Завистта като достойнство

Веднаж споделих с един германски колега (професор), че харесвам Гюнтер Яух като модератор и водещ на различни предавания по германските телевизии (вкл. "Кой ще стане милионер" - германското заглавие на "Стани богат"). Казах му: "Яух има много богата обща култура, симпатично чувство за хумор и въобще е готин". А професорът ми отвърна с възмущение: "Ама знаете ли колко е богат, хер Иванов, той е един от най-богатите германци..." Това ме накара да се замисля - позитивно усещане ли е всъщност завистта? Ако някой успее и заради това печели добре, трябва ли да му се завижда? Ако Ерик Клептън е богат, тъй като е удивителен музикант, певец и талант, трябва ли някой да възкликне: "да, ама ако знаеш колко е богат?!" Ако някой български аптекар иде в Германия и там постигне прилично съществуване за себе си и семейството си, докато тук, в София, се е чудил как да върже двата края, работейки по 10 часа на ден и е живейки в студентско общежитие между хлебарките... А ако в Германия за 5 години се сдобива с къща, два автомобила (за него и жена му), добре платена работа, престижни училища за децата му, какво ще каже нашенецът? "Ама знаеш ли той сега каква къща има, какви коли, а?" Питам: с какво се е провинил Гюнтер Яух? Какво престъпление е извършил Ерик Клептън? Как е прегрешил аптекарят? Нашенецът все ще намери да каже: "Абе кво ги жалим тези гурбетчии?" Те трябва да бъдат заклеймени и отлъчени! От кого? От тези, които нямат и не могат да имат шанса да успеят. Които никога не казват открито, че успелите притежават някакви по-специални, по-инакви качества, талант, последователност и трудолюбие! Опитват се дори да ги заклеймят политически ("Абе мани го тоя комунист!"), но никога няма да признаят, че онзи, успелият аптекар, знае добре немски, английски, френски и руски (изключително полезно в професионалната му реализация), че познава и разбира на високо теоретично равнище химията и фармацията, че не лъже и не краде... и че държи на семейството си. Просто си позволява да е умен. Едно време, преди 1989-та, виновен им беше "комунизмът", сега виновни са им "гурбетчиите". За такива личности завистта е задължително свойство. За тях завистта е форма на протест срещу собственото си нищожие. И начин за личностна изява на публични места. Те други достойнства не познават.