петък, 24 март 2017 г.

Хомеопатията – пари, хвърлени на вятъра

(За хомеопатията и космодиска писах вече веднъж по-рано, през 2012 г., и тук вероятно някои неща ще се повторят, моля за извинение: вж. 
http://ochemist.blogspot.bg/2012/11/blog-post.html)

В своята статия „Хомеопатията – върховната измама(Homeopathy: The Ultimate Fake):
Стивън Барет (Stephen Barrett), доктор по медицина, пише: „Хомеопатичните лекарства се радват на уникален статут на лекарствения пазар – те са единствената категория шарлатански продукти, законно търгувани в САЩ като лекарства. Тази ситуация е в резултат на две обстоятелства. На първо място това е Федералният закон за храните, лекарствата и козметиката от 1938 г. (Federal Food, Drug, and Cosmetic Act). Той е бил прокаран през Конгреса от сенатор, който е бил едновременно и лекар-хомеопат. Този закон признава като лекарства всички вещества, които са включени в т. нар. Хомеопатична фармакопея на САЩ.
Хомеопатични препарати
Второ, FDA (Федералната агенция за храните и лекарствата) е одобрила хомеопатичните продукти, макар и не въз основа на същите стандарти, които се прилагат за другите, „същинските“ лекарства. Днес в САЩ хомеопатичните продукти се продават в магазините за здравословни храни, в аптеките, в лекарските кабинети, в офисите, от дистрибутори на различни нива, по пощата, а също и през Интернет.
Основните заблуди. Родина на хомеопатията е Германия. Главните принципи са формулирани в края на XVIII век от Самуел Ханеман (Samuel Hahnemann, 1755-1843), германски лекар. Ханеман е бил основателно обезпокоен от кръвопускането (вкл. с помощта на пиявици), от прочистването със слабителни средства, както и от други медицински процедури от неговото време, които са донесли много повече вреда, отколкото полза. Разсъждавайки, че тези процедури се опитват да балансират организма чрез предизвикване на противоположен ефект, той създал "закона за подобието", тоест внушението, че симптомите на една болест могат да бъдат лекувани чрез приемане на изключително малки количества от същите вещества, които в по-големи дози при здрави хора предизвикват аналогични оплаквания. Думата "хомеопатия" произлиза от гръцките думи homoios (подобно) и pathos (страдание или заболяване). Ханеман и неговите ранни последователи организирали търсенето на доказателства, като прилагали на пациенти, включително и на себе си, различни билки, минерали и други вещества, предназначени за здрави хора, и съхранили в подробна документация това, което наблюдавали. По-късно тези записи били събрани в дълги справочници (т. нар. „материя медика“), които се използват като ръководство за това, как за даден пациент да се подбере „най-съответстващото“ лекарство.
Ханеман заявява, че заболяванията представляват нарушения в способността на организма да се самолекува и че е нужен само един малък стимул, за да започне процеса на оздравяване. Той също така твърди, че хроничните заболявания са прояви на един потиснат „сърбеж“ („psora“), един вид миазма или зъл дух. В началото той прилагал малки дози от някои общоприети медикаменти. Но по-късно той започнал да използва огромни разреждания и развил абсурдната теория, че колкото по-малка е дозата, толкова по-силен е ефектът този принцип обикновено се нарича "закон за безкрайно малките количества“ („law of infinitesimals“). Това разбира се е точно обратното на утвърденото от учените съотношение между доза и биологичен отговор (dose–response relationship).
На 15 март т. г. по първа програма на обществената германска телевизия ARD, в рубриката „Плюс-минус“, бе излъчено предаването „Хомеопатията ефективна медицина или пари, хвърлени на вятъра?“
Бяха обсъдени основните теми, свързани с хомеопатията:
  • Прекалено голяма част (60 %) от германците използват хомеопатични лекарства.
  • Въпреки острите критики все повече и повече лекари предписват хомеопатични терапии.
  • Хомеопатията е допълнително и доброволно лечение, но скъпо платено.
  • Състоянието на международните изследвания е единодушно – няма доказателства за някаква лечебна ефективност.
Някои се кълнат в нея, а други я считат за шарлатанство. Така наречената "нежна медицина" е изключително спорна. Учени и хомеопати спорят от години дали тази форма на лечение въобще може да помага на пациентите. Или това е псевдомедицина?
В същото време е факт, че хомеопатията се е превърнала е гигантски гешефт! (Тук немската дума за бизнес сякаш е по-подходяща...) Вече 60 процента от германците използват хомеопатични лекарства: перли, таблетки, капсули, капки. Към края на 2015 г. оборотът през предходните четири години е нараснал с повече от 30 %, достигайки 600 милиона EUR годишно! И това само в Германия! Тенденцията е да продължава да расте. Кое прави хомеопатията толкова успешна и въобще тя действа ли?
Хомеопатичните лекарства, преди всичко белите топченца, наречени глобули, са силно разредени. Колкото по-силно е разреждането, толкова по-добре те действат, вярват хомеопатите. Те наричат разреждането „потенциране“ на ефекта. Често т. нар. "лекарства" са разредени дотолкова, че по никакъв начин не може да се докаже дали е останала поне една молекула от активното вещество. Но кое ще е тогава онова, което все още действа?
Д-р Натали Грамс
Точно това се чуди и д-р Натали Грамс. Лекарката е работила шест години като хомеопат в Хайделберг. Тя дълго време е възразявала остро на критиците на хомеопатията. С времето обаче у нея се натрупали все повече и повече съмнения относно ефективността на хомеопатичните средства. Някои хомеопати във вдъхновението си (или в умопомрачението си) твърдят, че дори и да не е останала нито една молекула от активното вещество, то „споменът за него“ или пък „неговата енергия“ продължава да действа! Понякога хомеопатите говорят за остатъчни „вибрации“ на молекулите. За производството на хомеопатичните препарати се ползват включително някои биосуровини, като например цели пчели. В други случаи се подлагат на разреждане откровено силни отрови, като например живачни съединения!
Хомеопатията не почива на никакви теоретични природонаучни основи. Някои я смятат за „фокус-мокус-препаратус“, а други – за своего рода религия. Хомеопатите създават дружества, последователите ѝ се обединяват в нещо като съзаклятнически организации – за да продължават да „поддържат огъня“ на тази измама, като се вричат в нейната чудодейна лечебна сила. Хомеопатите дори издават специализирани уж „научни“ списания!
Ето какво казва бившият хомеопат (не мога да кажа „хомеопатка“) д-р Натали Грамс, за хомеопатичните препарати: "Преди време си мислех, че те наистина може би действат и си въобразявах, че съм се убедила от собствен опит. Но днес вече знам, че те вероятно действат само поради плацебо-ефект или поради онова приятно чувство, което получаваш, когато си мислиш, че си получил добра грижа и добро отношение."
Нима всичко е само плод на въображението? Дали хомеопатията е нещо повече от плацебо? Плацебо ефектът често се наблюдава в медицината. Всеки път, когато лекарите се грижат добре за тях, пациентите остават с впечатлението, че са в добри ръце. Но само такива ефекти не са достатъчни за д-р Натали Грамс и затова тя е изоставила практиката си на хомеопат.
Експертът по здравеопазване, Юрген Винделер (Jürgen Windeler), директор на Института по качество и ефективност на здравеопазването (Institut für Qualität und Wirtschaftlichkeit im Gesundheitswesen), е проследил многобройните проучвания за хомеопатията. Резултатите от международните изследвания са абсолютно ясни: "Единодушната оценка е, че хомеопатичните лекарства не надхвърлят ползите от плацебо ефекта."
Журналистите от ARD са помолили за интервю лекари от Германското централно сдружение на хомеопатичните лекари (Deutscher Zentralverein homöopathischer Ärzte). Сдружението поискало да знае дали в интервюто ще имат думата критици на хомеопатията. След положителен отговор дата за интервю не била предложена. При всеки опит за критика съзаклятниците на хомеопатията скачат като ужилени в защита на своята „медицина“ и не дават една лоша дума да се изрече, независимо от приведените разумни аргументи и доказателства.
Фалшиви обещания за спасение в интернет. Има дадени много обещания в Интернет, включително и за случаи на тежки заболявания от рак. Лекари от швейцарската клиника „Санта Кроче“ на брега на Лаго Маджоре твърдят, че са прилагали успешно третиране на рак с хомеопатия, което можело да помогне на неизлечими пациенти. Научни доказателства обаче клиниката не може да представи. Съпругът на една бивша пациентка в тази болница съобщава, че хомеопатите не са могли да помогнат на съпругата му. Напротив, състоянието на жената в хода на хомеопатично лечение все повече и повече се влошавало. Една година след престоя ѝ в болницата тя починала.
Доста тъжно и страшно е разбирането у нас, в България, че хомеопатичните препарати са по-щадящи, по-благи и по-малко вредни, поради което млади родители предпочитат да ги дават на децата си вместо същинските утвърдени и действително помагащи фармацевтични препарати! Тези родители не съзнават ли на какви рискове подлагат децата си?
Опасни онкологични консултации. Предаването „Плюс-минус“ поискало да разбере какво толкова обещават хомеопатите на пациентите с рак? С една подставена пациентка, уж болна от рак, журналистите уговарят прием при хомеопати в Мюнхен. Хомеопатите действително успели да събудят по време на консултациите впечатлението, че ракът би могъл да се лекува с хомеопатия. Те препоръчвали на първо време да се започне с хомеопатично лечение, въпреки че даденият рак трябвало много бързо да започне да се лекува по традиционната медицина. Онколожката Юта Хюбнер (Jutta Hübner) от Университетската болница в Йена бурно критикува този подход: "Това бе доста ясно обещание, че хомеопатията може да излекува този лимфом, това злокачествено заболяване. И че ако не успеят, все още ще има достатъчно време след това евентуално да се намеси и друга терапия. И двете твърдения са неверни, казва д-р Хюбнер, а грешните указания към пациента в тези случаи са чисто и просто престъпни."
Критика към здравните каси. Въпреки многото критики, все повече и повече лекари предписват хомеопатични терапии и все повече законни здравноосигурителни дружества в Германия покриват разходите, като някои дори заплащат и самите хомеопатични лекарства. Според проучване на „Плюс-минус“ зад тях стои жестока конкуренция и война за клиенти между здравноосигурителните дружества.
С покриването на хомеопатични разноски здравните каси в Германия се опитват чрез парите да печелят повече милеещи за здравето си осигурени лица. Според председателя на Общия федерален комитет (Gemeinsamer Bundesausschuss) Йозеф Хекен (Josef Hecken) това е абсурд. Според неговото мнение по този начин здравноосигурителните дружества дават един напълно погрешен сигнал и насърчават хомеопатията.
"Впечатлението е съвсем фатално. По правило осигурените, слава Богу, имат доверие на своята здравна каса и това предполага, че те си казват: щом фондът плаща, значи трябва да е за добро, трябва да е ефективно, та нали иначе касата не би продължавала да плаща, ако е за глупости. И аз мисля, продължава Хекен, че това е несъвместимо с отговорността, която законното здравно осигуряване има към своите застраховани." Според Хекен здравноосигурителните дружества изразходват на година почти 20 млн. EUR за хомеопатични терапии и лекарства. Шефът на Комитета иска да забрани практиката здравното осигуряване да поема тези разходи, но не може. Защото Общият федерален комитет (Gemeinsamer Bundesausschuss) има право да решава само какви разходи трябва да се възстановят на законните застрахователни компании.
Германското правителство не се занимава с хомеопатията. (Бих казал – а пък българското още по-малко!) Споменатият по-горе Йозеф Хекен призова политиците да се намесят. Според него Федералното министерство на здравеопазването (Bundesgesundheitsministerium – каква хубава типично немска дума!) трябва да забрани на законните здравноосигурителни институции да покриват разходите за хомеопатични терапии и лекарства, защото хомеопатията е едно допълнително и доброволно лечение. Но министърът на здравеопазването Херман Грьое (Hermann Gröhe) не реагира. Така че хомеопатията ще продължи да се облагородява политически и гешефтът (бизнесът) ще продължи да процъфтява безпрепятствено.
Слава Богу в България все още този проблем не съществува. По информация от действуващия магистър-фармацевт М.З. (аптека "Сейба") у нас нито хомеопатичните прегледи, нито хомеопатичните „лекарства“ се поемат от здравната каса и от здравноосигурителните дружества. Но много е вероятно скоро „добрият пример на Запада“ да бъде последван и тук.
Във висшите училища по фармация, където се обучават родните ни магистър-фармацевти, няма ясна и научно обоснована образователна политика по отношение на хомеопатията. Наскоро завършили магистри споделят, че проф. д-р Г. Момеков по фармакология е споменавал негативната си оценка за хомеопатията, но изглежда извън учебната програма. Аз помня, че през уикендите отвреме-навреме в аудиториите се четяха хомеопатични беседи извън учебните програми. На тях по свое желание можеха да присъстват студенти, както и граждани от квартала.
Преди няколко години попитах един мой високо образован приятел, магистър-фармацевт и доктор, М. Грундман, който държи голяма аптека в гр. Фленсбург: как може да толерираш хомеопатията и да продаваш хомеопатични препарати, след като отлично знаеш, че от тях няма полза? Той леко се притесни, но каза, че докато те се търсят и докато се продават, той е длъжен да ги предлага в аптеката си. Гешефтът си е гешефт!
Анти-наука дебне отвсякъде. Прави ми ужасяващо впечатление, че не само у нас, но и на много места по света, по медиите масово се лее и проповядва анти-наука! Има три категории: наука, лъже-наука и анти-наука. Най-вредна е последната, тя не е просто лъжовна, а се опитва да ни внушава точно обратното на истината от фундаменталните природни науки. Тя възпитава във фатално погрешна представа за света, който ни заобикаля. Тя възпитава в простащина и безпросветност. Наскоро разбрах например колко много наши сънародници не разбират и изобщо не ги е еня защо на планетата Земя има сезони! Хомеопатията е само един частен случай на анти-наука. Как да не е анти това твърдение, че колкото по-разредено е едно лекарството, т. е. колкото по няма нищо в него, толкова по-ефективно е то! Древният и неопровержим природен закон, формулиран още от Парацелз (1493–1541), гласи: Sola dosis facit venenum! (САМАТА ДОЗА ПРАВИ ОТРОВАТА!) Този принцип е в основата на цялата фармакология днес. Ясно е, че дори само по тази причина хомеопатията е категорично антинаучна. Ами ако дозата е равна на нула, за какво действие може да става дума? Но да се огледаме и ослушаме наоколо! Как се възпитават децата ни и младите хора? Филмите, които дават по телевизията, по кината и в интернет и които се радват на голяма популярност, са изпъстрени с магьосници, вампири, вещици, шепот от отвъдното (!), живите мъртви (зомбита) и какви ли не още щуротии! Едно време имаше science fiction, сега думичката „science вече я няма, всичко е само „fantasy”! “Облъчват“ ни от екрана всевъзможни астролози, гадатели, знахари, ясновидци и пророци. Измама и шарлатания на всяка крачка! Ако видите да се появява д-р Мария Папазова или проф. Донка Байкова – моля ви, гасете телевизора и бягайте по-надалеч! Те проповядват анти-наука! Подозирам, че към анти-науката освен хомеопатията могат да се причислят също и редица хранителни добавки със съмнителен състав, с които ни заливат в аптеките, както и т. нар. шуслерови соли – познавам дори магистър-фармацевти, които са поклонници и почитатели на тези соли. Но за тях ще пиша отделно някой ден. Още един пример: навсякъде се говори за „найлонови торбички“, а то никога на света не е имало торбички от найлон, масовата употреба е на полиетиленови торбички. Палмовото масло било едва ли не отрова – а си близнал, а си ритнал камбаната! Всичко е въпрос на доза. И водата, ако е в голяма доза, и тя ще е смъртоносна, представете си, че изпиете наведнъж пет или десет литра!? Да не говорим за готварската сол. Никой ли не се замисля, че трябва да се спазва някакво що-годе приличие спрямо истинската наука?!


Oscillococcinum 200C e един продукт "за облекчаване на настинки и грипоподобни симптоми" и включва разреждания, които отиват много далече. Неговата "активна съставка" се приготвя чрез инкубиране в продължение на 40 дни на малки количества прясно убити патешки черен дроб и сърце. Полученият разтвор след това се филтрува, лиофилизира се, рехидратира се, многократно се разрежда и се импрегнира в захарни гранули. Ако една каква да е молекула от сърце или черен дроб на патица можеше да оцелее след разреждането, концентрацията ѝ щеше да бъде 1 към 100 на степен 200. Това гигантско число, което има 400 нули, е значително по-голямо от предполагаемия брой молекули във Вселената (около един googol, който е единица, последвана от 100 нули). В своя брой от 17 Февруари 1997 г., US News & World Report отбелязва, че е нужна само една патица годишно за производството на препарата, който през 1996 г. е имал тотални продажби за $ 20 милиона. Списанието кръсти тази нещастна птица "патицата за 20 милиона долара“.



2 коментара:


  1. Страхотна публикация! Много полезна и изчерпателна! Благодаря ВИ! Една Дева

    ОтговорИзтриване
  2. Уникални сте! Браво! Страхотна публикация! Невероятно красиви снимки, страхотно попадение!
    ╰┈➤ Финансова грамотност BedenBogat.com

    ОтговорИзтриване