четвъртък, 10 март 2016 г.

Лекарите на война с фармацевтите? (À la guerre comme à la guerre!)

Тези дни слушах някакъв коментар на пишман-лекаря Илко Семерджиев (знам, че е бивш министър, но това не го прави по-умен) относно здравната реформа, по-точно за това, може ли пациентът да си избира активното вещество в аптеката, когато става дума за СИНОНИМИ. Чух невежи тв-водещи да възкликват: „И какво излиза сега, че ние пациентите ще трябва да си купуваме молекули от аптеките (!?!)“ Внимавайте, водещи, да не вземете само по две-три, ще ви трябват поне по 10 молекули! Да, повечето популярни лекарства имат множество синоними под различни търговски марки и това съответно е повод за различни цени. Но те са еквивалентни лекарства – съдържат еднаква активна съставка. Преди пускането им на пазара те се подлагат на много сериозни и прецизни от научна гледна точка тестове за химическа и терапевтична еквивалентност! Аз тук правя разлика между аптекар и фармацевт. Някои смятат, че и това са синоними... Според мен с гордото наименование "фармацевт" имат право да се назовават само аптекарите с висше фармацевтично образование. И докато за лекарите са важни търговските марки (то се подразбира защо!), то за фармацевтите, които са учили много и са чели дебели книги за лекарствените вещества, думички като Panadol, Tylenol, Acetaminofen, Tylol, Acetaminophen и мн. др. звучат еднакво, защото всички те представляват 4-хидроксиацетанилид с генеричното име парацетамол. А пък лекари твърдят, че различните марки парацетамол имали различно действие върху болния. Тоест лекарите вярват, че на молекулите на едно и също лекарствено вещество може да е вдъхната различна черна магия от съответната фирма-производител. Все още съществува поверието, че аспиринът на фирмата Bayer е много "по-пречистен" и "по-активен", че има по-специални лечебни свойства и пр. Лекарите продължават да внушават на фармацевтите тези неистини. Затова пък фирмата Bayer държи необосновано висока цена и печели все още най-много от продажбите на аспирин. Още никой не е успял да ме убеди, че Aspirin Bayer е по-инакъв, отколкото китайският. За фармацевтите има (трябва да има!) една единствена истина: еднаквите вещества ("активни субстанции") имат еднакъв лечебен ефект. Останалото е магия, Божия намеса. Има обаче едно задължително условие – субстанциите трябва да отговарят на критериите за чистота и идентичност според установените стандарти. Това го признават дори фармаколозите, въпреки че и те са лекари. За един фармацевт Aspirin, ASS, Upsarin, Asperan, ASA, Acetisal и О-ацетилсалицилова киселина е едно и също, нищо че цените и производителите им са различни. [Повече за аспирина може да прочетете тук: http://ochemist.losttribesource.org/misc/aspirin_bg.pdf]

Лекарите открай-време се държат надменно и менторски спрямо фармацевтите, разбира се без съответните научно обосновани аргументи. Драги фармацевти, моля не си оставяйте магарето в калта, давайте отпор на невежеството на някои лекари, защото:

  • Фармацевтът знае, а лекарят не знае, какъв е химичния строеж на активното вещество и с какво то може да взаимодейства; лекарите по правило мразят химията (освен тези, чиито родители са химици може би). Някои лекарствени вещества взаимодействат в организма с други и съвместната им употреба може да е фатална за пациента.

  • Фармацевтът знае, а лекарят не знае, че лекарствената форма е изключително важна за успешното прилагане на дадено лекарствено вещество, например за неговото удължено действие или за доставянето му към различни органи и тъкани в организма; но лекарствената форма (таблетка, капсула, разтвор, супозитория и др.) променя начина на приложение, скоростта на освобождаване и резорбция на активното вещество, но не променя фармакологичния ефект, т. е. терапевтичното действие! Различната кристална модификация например не може да измени вида на ефекта, да го засили или отслаби, а само бързината на разтваряне и оттам – на резорбция.

  • Фармацевтът знае, а лекарят не знае, кое е химическото наименование и кои са синонимите на дадено лекарствено вещество, кое е генеричното му име и кое от тях би било по кесията на дадения пациент.

  • Фармацевтът знае, а лекарят не знае, какви са т. нар. помощни вещества, какъв е техният химичен строеж и химична природа и каква е тяхната роля в лекарствените форми.

  • Фармацевтът знае, а лекарят не знае, че нифедипинът, не трябва да се държи на светло, защото светлината предизвиква фотохимична реакция, която го превръща в съвсем друго и изцяло неактивно съединение. Съхранението на лекарствата също е предмет на фармацевтичната наука.
[В тези изброени по-горе точки може би трябва да заместим „фармацевтът знае“ с „фармацевтът трябва да знае“!]

Докато фармацевтите са компетентни да коригират грешни предписания на лекарите, то лекарите нямат компетенцията да се намесват в решенията на фармацевтите.
 

В един друг телевизионен спор участваше един доста невеж пишман-лекар (умишлено не казвам „доктор“ – доктори има по всякакви науки), някой си д-р Любомир Киров. Той си знаеше само едно и само него си повтаряше: „Лекарят носи цялата отговорност за лечението на пациента и само лекарят има право да решава кое марково лекарство да предпише“. И какво? Фармацевтът безгласна буква ли е? Позицията на фармацевтите доста храбро и достойно защищаваше широко известния магистър-фармацевт Николай Костов (председател на Асоциацията на собствениците на аптеки).

„Аз съм учил за лекарства повече от вас“ – даде отпор Костов. Това е вярно, д-р Киров, учили сме ги за лекарствата от всички научни гледни точки – химия (синтез и анализ), взаимодействия, метаболизъм, фармако-биологична активност, токсичност, добрата производствена и лабораторна практика. Половината от тези неща за лекарите са terra incognita. Както се казва в онзи популярен анекдот: „Обущарю, не по-високо от обувката!“.

Когато фармацевтът коригира грешно предписани от лекаря лекарства, то тогава фармацевтът поема цялата отговорност, а лекарят си трае и никой не го съди за грешката. А когато фармацевтът смени на своя отговорност едно лекарство с еквивалентен по-евтин синоним – тогава се вдига врява до небето и фармацевтът трябва да бъде порицан за това „своеволие“, което се счита едва ли не за престъпление! За никого не е тайна как едни „търговски пътници“ от различни фирми – производители на лекарства у нас и в чужбина – ходят от лекар на лекар, от кабинет в кабинет, с едни чантички и флайери, и срещу „скромно спонсориране“ убеждават лекаря, че е добре да предписва само съответния лекарствен препарат точно на тази фирма... При това много често се оказва, че това е най-скъпият от възможните синоними на пазара.

Далеч съм от мисълта да недооценявам ролята на лекарите. Познавам великолепни професионалисти между тях, умни, ерудирани, компетентни в областта си. Отдадени изцяло на благородната идея да лекуват. Този тип лекари по правило са скромни и не парадират със способностите си, не се самохвалят и не проявяват агресия по медиите. Когато лежах в Пета градска заради диабета, за щастие попаднах на точно такива специалисти и за една седмица те се справиха с моя диабет. Държаха се с мен прекрасно. Дори ми даваха да чета научни статии относно лекарствата, които поемах. Чудесни лекари!

Ще се повторя, че лекари, които са потомци на химици, имат по-различно отношение към лекарствата, ясно съзнават докъде е „обувката“ и откъде нататък лечението е в обсега на фармацевтите и химиците. Отвътре ме напира да спомена имената поне на няколко такива лекари, мои добри познати и приятели: д-р В. Спасов (фармаколог, син на проф. Александър Спасов), д-р Н. Данчев (фармаколог, син на проф. Дамян Данчев), докторите братя Петрови (интернисти, синове на доц. Иван Иванов) и др. Може да е случайно съвпадение, но ми прави впечатление. Една от дъщерите ми също е лекарка.

И накрая – за да няма недоразумения – трябва да подчертая: има лекари и „лекари“, фармацевти и „фармацевти“! Свестните, умните и компетентните са около 10-15 % от всички завършили висшето си образование с редовно учене, без подкупи, и с искрен професионален интерес. Въпреки болната образователна система! И горе-долу също такъв процент са завършилите на ръба на тройката (а често това си е чиста двойка), абсолютно невежи и неориентирани както в химията/фармацията, така и в медицината. Някои от тях получават диплома, въпреки че не познават аспирина или парацетамола. Срам! Обикновено точно тези са, които ругаят, проявяват агресия по медиите и които се интересуват много по-малко от здравето на пациентите си, отколкото от дебелината на своите портфейли. Известен в обществото български фармацевт-магистър, на държавния изпит на въпроса на изпитващия „Колко хирални центъра има аспиринът?“ категорично и без да се замисли отговорил: „Седем!“

Та нали именно подобни пишман-лекари и аптекари са проводници на митичната „хомеопатия“, организират курсове и препоръчват на неграмотните обикновени хорица т. нар. „хомеопатични лекарства“? Ужас и безумие! Слава Богу, че хомеопатията беше официално развенчана и категорично отхвърлена от учените!

„Is there any proof that homeopathic medicine works?“ by J. Burgess –
http://www.theguardian.com/notesandqueries/query/0,,-9542,00.html

(там между другото се казва: Those who advocate homeopathic medicine argue that the substance doesn't need to be there, it has left its "influence" on the water or other harmless materials in the medicine. This is of course utter nonsense. One of the final tests, is the so-called double blind trial. Controlled groups of patients or human guinea pigs are given either the medicine itself or a placebo. In a double blind trial, neither the person administering the medicine nor the patient knows if it is a placebo or truly the medicine. Homeopathy is fake. In the 19th Centuary, homeopaths claimed that their treatments contained some amount of medicine, but since science has found no medicine in them, they now claim that water and alcohol have memory.)

Нали помните оня анекдот за Митю-Дънката (наш бивш студент, отдавна вече дипломиран магистър)? На въпрос на пациент в аптеката: „Имате ли 6 %-на кислородна вода?“ Митю отговаря: „Нямам 6 %-на, но ето ви две шишенца с 3 %-на – да си ги смесите!“

Винаги съм считал, че войната лекари срещу фармацевти, както и войната фармацевти срещу химици, е безсмислена и безплодна! Та нали химията произлиза от фармацията, а тя пък на свой ред произхожда от медицината?! Щем не щем, дружбата между трите науки de facto е неразривна и вечна!

И все пак да си припомним какво втълпяваше на всяка своя лекция гръмовержецът на родната фармация, Зевсът на българските фармацевти, аптекарят на всички аптекари: „И помнете, студенти, фармацията НЕ Е ХИМИЯ !!“ Той упорито се стараеше да вкара във война фармацевти срещу химици и... донякъде успя.

А ректорът, някогашен председател на Медицинската академия, се обръщаше към Общото събрание: „Уважаеми КОЛЕГИ, драги стоматолози и вие, фармацевти!...“ (или поне така се носи мълвата).

No comment.

4 коментара:

  1. Браво за позицията, професор Иванов!

    ОтговорИзтриване
  2. Да има правила, бих казал, и нека се спазват.

    ОтговорИзтриване
  3. Според мен война между лекари и фармацевти няма. По-скоро фармацевтите имат нужда от коректно написани рецепти от страна на лекарите (с всички необходими реквизити) и Здравната каса да въведе практиката на генеричното заместване, което в момента е в сила само за тест-ленти за глюкомери.

    ОтговорИзтриване