Шюслеровите соли – опасна заблуда!

(Други статии в блога ми по същата тема:
http://ochemist.blogspot.bg/2017/03/blog-post_24.html
http://ochemist.blogspot.bg/2012/11/blog-post.html)


Когато за пръв път чух за тези соли, си помислих, че става дума за някакви неорганични соли, пресовани в таблетки, т. е. че хапчетата почти изцяло се състоят от тези соли. Това ми се видя крайно подозрително и реших малко по-отблизо да се запозная с темата. И бях доста стреснат, убеждавайки се, че това е поредната шарлатания, издънка на „любимата“ ми хомеопатия. Изглежда този Шюслер се е усетил някога през XIX век, че и той може „да се хване на хорото“ на хомеопатията и да започне да печели добри пари със сравнително малки инвестиции. Тъй като солите са така безкрайно разредени, че отговарят на приказката „лапнеш нещо (хапче) – глътнеш нищо (освен захар)“...

Шюслеровите соли (а не „шуслерови“, както пише на много места) се водят „алтернативни лекарствени препарати“ на минерални соли в хомеопатични дози (след т. нар. „потенциране“). „Лечението“ с шюслерови соли дължим на хомеопатичния лекар Wilhelm Heinrich Schüßler (1821-1898) и се основава на неговото „гениално“ допускане, че заболяванията възникват поради разстройства в минералния метаболизъм на клетките на тялото и могат да бъдат излекувани чрез хомеопатични дози от минерали (т. е. неорганични вещества). Тези предположения никога не са били научно признати и в действителност ефективността на шюслеровите соли не може да се счита за доказана.

Чрез доставянето на липсващите минерали Шюслер искал да се бори с болестите. Затова било необходимо според него „потенциране“ (усилване) на въздействието на солите, за да могат те да попълнят недостига в рамките на една клетка. Според него силно разредените "фини" минерални вещества, т. е. индивидуалните йони, попадат директно във вътрешността на клетката. Недостигът извън клетките се допълва с богата на хранителни вещества диета и базисно хранене, тъй като е необходим известен баланс между вътрешността на клетката и извънклетъчното пространство. Според възгледа на Шюслер патогенното дразнене предизвиква засилване на функцията на дадена клетка, тъй като клетката се опитва да се противопостави на дразненето. Поради това свое действие клетката губи една част от необходимите за функционирането ѝ минерални вещества. Тогава тези клетки се променят в патогенни, в което именно се състои същността на въпросното заболяване.

α-Лактоза

Лактозата (млечна захар) е дизахарид, състоящ се от глюкоза и галактоза. Химически представлява 4-О-(β-D-галактопиранозил)-α-D-глюкопираноза и е естествена съставка на млякото на бозайниците. Притежава сладост наполовина спрямо обикновената захар. Използва се като пълнител и безвреден носител на активните вещества при изготвяне на таблетни лекарствени форми. Тъй като таблетираните шюслерови соли се състоят най-вече от млечна захар, за пациенти с непоносимост към лактоза шюслеровите соли са на разположение също и под формата на капки като разтвори в алкохол или като глобули без лактоза (топчета от обикновена, тръстикова захар). Солите на Шюслер се разреждат според хомеопатичния метод и имат следните означения: D1 означава, че разреждането е 1:10, Dx означава разреждане 1:10^х. Солите на пазара по правило са в разреждане:

• D6 (т. е. разреждане 1:1 000 000, едно към един милион) или 
• D12 (т. е. разреждане 1:1 000 000 000 000, едно към хиляда милиарда!). 

Важно е да се подчертае, че при самото разреждане задължително се прилага друсане, клатене, търкане и раздробя­ване, с което „потенцирането“ им се засилва.

Варел от 200 л

За да добиете представа за мащаба на разреждането, представете си кристалче готварска сол, голямо колкото песъчинка от плажа (прибл. 1 мг), и го разтворете в един литър вода (прибл. 1000 г или 1 000 000 мг) – това ще бъде D6 Шюслерова сол № 8 (NaCl)! А сега да видим какво е D12 (например сол № 15: Kalium bichromicum D12): нека разтворим едно оранжево-червено кристалче калиев дихромат, голямо колкото песъчинка от плажа (прибл. 1 мг), във водата от 5000 варела по 200 л, т. е. в 1000 куб. м вода (прибл. 1 000 000 кг или 1000 тона; това отговаря на 1 000 000 000 000 мг!). Едва ли има метод на аналитичната химия, който да може да докаже наличието на йоните на K₂Cr₂O₇ в този супер-свръх-разреден разтвор! Ако отпиете от него, по никакъв начин не можете да установите разлика спрямо „чистата“ вода от чешмата, която със сигурност съдържа много повече от разни други примеси (вж. етикета на някоя трапезна или минерална вода).

Списък на 12-те т. нар. основни (функционални) шюслерови соли:

1. Calcium fluoratum D12 (калциев флуорид) – бял прах; как ли се постига разреждането, след като е неразтворим във вода?
2. Calcium phosphoricum D6 (калциев фосфат); не се уточнява кой от трите фосфата – калциев дихидрогенфосфат Ca(H2PO4)2, калциев хидрогенфосфат CaHPO₄ или трикалциев дифосфат Ca₃(PO₄)₂; последният е неразтворим във вода.
3. Ferrum phosphoricum D12 (железен фосфат); не се уточнява дали е феро- (желязо II) Fe₃(PO₄)₂ или фери- (желязо III) фосфат FePO₄ (и двата представляват кафяв прах, неразтворим във вода);
4. Kalium chloratum D6 (калиев хлорид) – има свойствата на готварската сол, но с калиеви йони – не увеличава натрупването на натриеви йони в кръвта.
5. Kalium phosphoricum D6 (калиев фосфат, K₃PO₄), водоразтворима сол.
6. Kalium sulfuricum D6 (калиев сулфат, K₂SO₄), водоразтворима сол.
7. Magnesium phosphoricum D6 (магнезиев фосфат); не се уточнява кой от трите фосфата – магнезиев дихидрогенфосфат Mg(H2PO4)2, магнезиев хидрогенфосфат MgHPO₄ или тримагнезиев дифосфат Mg₃(PO₄)₂; последният е неразтворим във вода.
8. Natrium chloratum D6 (натриев хлорид, NaCl) – обикновена готварска сол, но разредена 1 млн. пъти! Морската вода е хиляди пъти по-концентрирана.
9. Natrium phosphoricum D6 (натриев фосфат, Na₃PO₄), водоразтворима сол.
10. Natrium sulfuricum D6 (натриев сулфат, Na₂SO₄) – хигроскопичен, безцветна сол, разтворима във вода.
11. Silicea D12 (силициев диоксид, SiO₂, т. е. кварцов пясък) – абсолютно неразтворим във вода, интересно как е направено разреждане D12 ?! Не е сол.
12. Calcium sulfuricum D6 (калциев сулфат) – известен в бита като гипс, хигроскопичен, неразтворим във вода, при поглъщане не се усвоява.

Списък на 15-те т. нар. допълнителни шюслерови соли:

1. Kalium arsenicosum D6 (калиев арсенит, KAsO₂).
2. Kalium bromatum D6 (калиев бромид, KBr).
3. Kalium jodatum D6 (калиев йодид, KI).
4. Lithium chloratum D6 (литиев хлорид, LiCl).
5. Manganum sulfuricum D6 (манганов сулфат, MnSO₄) – вж. забележката по-долу.
6. Calcium sulfuratum D6 (калциев сулфид, CaS) – във вода слабо разтворим с миризма на развалени яйца (H₂S) поради частична хидролиза.
7. Cuprum arsenicosum D6 (меден арсенит, CuHAsO₃) – всъщност хидрогенарсенит, токсичен жълто-зелен пигмент, неразтворим във вода.
8. Kalium-Aluminium sulfuricum D6 (калиево-алуминиева стипца).
9. Zincum chloratum D6 (цинков хлорид, ZnCl₂) – хигроскопичен, много разтворим във вода!
10. Calcium carbonicum D6 (калциев карбонат, CaCO₃) – обикновен варовик, скала, неразтворима във вода!
11. Natrium bicarbonicum D6 (натриев хидрогенкарбонат, NaHCO₃) – сода за хляб.
12. Arsenum jodatum D6 (арсенов трийодид, AsI₃) – оранжевочервени кристали, малко разтворим във вода.
13. Aurum Chloratum Natronatum D6 (злато/натриев хлорид, Au/NaCl) – златото е напълно инертно, както се погълне, така след време се излъчва навън; за солта е ясно!
14. Selenium D6 (селен, Se) – неразтворим във вода; изобщо не е сол, а просто вещество!
15. Kalium bichromicum D12 (калиев дихромат, K₂Cr₂O₇) – оранжевочервени кристали; мощен окислител, разтворим във вода.

Хомеопатичните производители предлагат на пазара тези силно разредени минерални продукти, наречени още "клетъчни" или "тъканни" соли. Твърди се, че са ефективни срещу широк спектър от заболявания, включително апендицит (независимо дали спукан или не), плешивост, глухота, безсъние, глисти и други. Използването им се базира на идеята, че основната причина за заболяването е минерален дефицит. Обаче много от тях са толкова разредени, че изобщо не биха могли да коригират какъвто и да е минерален дефицит, ако е имало такъв.

Ето как един български интернет-сайт се гаври с безпросветността на българските болни хора:

„Maгнeзиyм cyлфypиĸyм (МnЅO₄.5Н₂О, мaнгaнoв cyлфaт, Моl. wt.: 241.068 g/mоl, лecнo paзтвopим) пpeдпaзвa мeмбpaнитe oт oĸcидaнтнo paзpyшaвaнe. Toй e вaжeн миĸpoeлeмeнт, oт ĸoйтo тялoтo ce нyждae, мaĸap и в мaлĸи ĸoличecтвa. Cпocoбcтвa ycвoявaнeтo нa жeлязoтo oт тялoтo...” (https://lekbook.com/homeopathy/shuslerova-sol-no-17-magnezium-sulfurikum-manganum-sulfuricum) За авторите на тази глупост магнезий и манган е едно и също! "Оксидантно" вероятно ще рече "окислително". Освен това химическото съединение било „важен микроелемент“, а и всичко останало са безсмислици, целящи заблуда и объркване у неосведомените читатели. Важното е да се купува! (Само да не си помислите, че шюслеровите соли са евтини!)

Още малко за хомеопатията

По аналогия с класическия химически принцип, че „подобни се разтварят в подобни“ („similia similibus solventur”), хомеопатите издигат принципа „подобното се лекува с подобно“ („similia similibus curentur“), т. е. една болест може да се лекува чрез „нещо“, което предизвиква подобни или същите симптоми.

Във вестник „24 часа“ прочетох репортаж за следната случка:

Физикът Ивайло Славов изпил публично 280 хомеопатични хапчета. „Досега за толкова изпити наведнъж таблетки съм чувала само от лекари от токсикологията, които спасяват самоубийци, вие защо го направихте? – пита журналистката. – Г­-н Славов, как сте със здравето след тези 280 хапчета?“ Благодаря, в чудесно здраве съм за годините си и начина ми на живот. Изпих по 80 топчета от опаковки, на които пишеше пчелна отрова (към която съм алергичен), беладона и арника, и още 40 таблетки с надпис "Седатив ПС". Всъщност на всички тях трябва да пише захар, защото в тях няма никакво активно вещество. Хомеопа­тията е само захар и вода. Точно това исках да покажа с демонстративното изпиване на толкова хомеопатични стоки. (Повече прочетете тук: https://www.24chasa.bg/Article/1648727)

­

­

­

Според в. „Гардиън“ официалният орган за австралийските лекари изисква фармацевтите да опразнят своите рафтове от хомеопатични продукти и предупреждава лекарите да не ги предписват, защото те не правят нищо. Кралският австралийски колеж на общопрактику­ващите лекари (RACGP) също официално е препоръчал лекарите да спрат предписването на хомеопатични лекарства и твърди, че фармацевтите трябва да спрат зареждането с такива продукти, тъй като няма доказателства, че по някакъв начин те са ефективни.

https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2015/jun/03/australian-doctors-told-not-to-prescribe-homeopathic-items-as-they-do-nothing

В отговор на отворено писмо от учени и изследователи Световната здравна организация (СЗО) е издала недвусмислена декларация, че тя не поддържа използването на хомеопатията за лечение на ХИВ, туберкулоза, малария, грип и бебешка диария.

https://sciencebasedpharmacy.wordpress.com/2009/08/21/world-health-organization-warns-against-homeopathy/

„Има нула убедителни доказателства за това, че хомеопатията изобщо има някакъв ефект при което и да е заболяване.“ Това твърди най-доброто и най-релевантното изследване, което определено развенчава твърденията за ефикасност на хомеопатията в научната статия на Shang и съавт. в реномираното медицинско списание Lancet от 2005 г. (вж. по-долу). Тези автори са проучили внимателно 220 клинични изпитвания, от които половината – чрез хомеопатия, а другата половина – чрез реална медицина. Те отбелязват, че при хомеопатията резултатите са не по-различни от използването на плацебо. Докато с реалните лекарства се наблюдава истински ефект от лечението, далеч отвъд плацебо-ефекта.

Shang, A., Huwiler-Müntener, K., Nartey, L., Jüni, P., Dörig, S., Sterne, J., Pewsner, D., & Egger, M. (2005). Are the clinical effects of homeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homeopathy and allopathy. The Lancet, 366 (9487), 726-732; DOI: 10.1016/S0140-6736(05)67177-2

Ще завърша с един откъс от доклад, издаден на основание член 210 от Закона за здравето, 1911-1944 г. (Австралия). Твърди се, че споменатото "лекарствено средство" [клетъчна сол на д-р Шюслер, Kali Phos. 3X] „се препоръчва при загуба на психична енергия, мозъчно замъгляване, парализа на всяка част от тялото, нервно главоболие, невралгични болки, общо увреждане и изтощение, безсъние от нервни разстройства“. „Лекарството“ бе анализирано и бе установено, че съдържа калиев дихидрогенфосфат и лактоза. Действителното количество калиев дихидрогенфосфат в "доза за възрастни" е толкова нищожно малко, че биха били необходими над 9000 таблетки, за да се получи минимален лечебен ефект. Лактозата е захар, която не е от значение при лечението на всяка от споменатите по-горе болести. Затова клетъчните соли д-р Шюслер не могат да имат лечебна стойност. Те няма да доведат до никакво подобрение при нито една от болестите, за които се казва, че трябва да се предписват. Всякакви разходи за закупуване на тези соли са загуба на пари. И това е публикувано още през 1946 г. в Правителствения вестник на Западна Австралия, гр. Пърт.

(https://en.wikipedia.org/wiki/Wilhelm_Heinrich_Sch%C3%BC%C3%9Fler)

Всичките стотици оди, хвалебствия и чудеса относно тези „чудодейни“ соли очевидно не са нищо друго, освен масирана евтина реклама и зарибяване. Мисля, че става ясно защо тези ужким-соли са опасна заблуда – хората вярват, че лекуват с тях всякакви болести, вместо да се лекуват със същинските лекарства, изобретени с интелекта и труда на огромен брой учени – фармацевти, химици и фармаколози.