неделя, 24 юни 2018 г.

Керстин


Случаят "Керстин" ми се вижда интересен, защото е позитивен и защото преди да се запозная с нея не съм имал млада позната, и то в Германия, с подобно симпатично поведение и възпитание. Запознахме се с нея, когато тя, току-що завършила фармация с отличен успех в Университета на гр. Кийл (Kiel), влезе един ден в лабораторията на проф. Хебер (Dieter Heber) и попита къде може да го намери (той беше в лекция). По-късно Дитер (вече мой приятел) ми каза, че това е фрау Керстин Бишоф и че я помни много добре от следването, тъй като е била отлична студентка. Помолила го да започне работа като докторантка под негово ръководство. Моят приятел минаваше за любимец на студентите и се славеше с име на истински университетски учен. Той беше поласкан, че такава елитна студентка като фрау Бишоф, т. е. Керстин, желае да работи при него. Това трябва да е било около 2001-2002 г. По-късно тя започна работа и винаги, когато след това ходех в Кийл, тя правеше синтези в същата тази лаборатория, където работех и аз. Тя беше винаги много захилена и приветлива и доста скоро преминахме на "ти", съответно на Керстин и Иво (да се говори на "ти" с германски професор беше немислимо, с Дитер и до ден днешен те са на "вие"), аз обаче не съм страдал от предразсъдъци, въпреки че вече бях професор, всички колеги – професори, лаборанти, докторанти – във фармацията на Кийл ми говореха на "ти" и на Иво. Бяхме в приятелски отношения почти с всички, най-вече с лаборанта на проф. Хебер на име Мартин Шют (ударението е на "а" за разлика от българския език), един прекрасен, умен и много знаещ колега. Такива лаборанти у нас рядко се срещат. Поне по два пъти на ден се събирахме с него и с други млади хора от института да пием кафе задружно и там се завързваше „лаф-моабет“ (пардон за турцизмите). По едно време Керстин предложи да ходим да ядем пица в близката пицария или просто да пием по бира.

Заразправяхме си всякакви истории, аз ѝ говорих за Рени, за дъщерите ми, тя – за родителите си, за детските си години. Мисля, че тя тогава беше някъде на 25-27 години, а аз – на около 62-63. След известно време Керстин започна да ме изпраща с колата си до моята квартира и изобщо доста се сприятелихме. Отсега трябва да подчертая, че никога не съм я възприемал по друг начин, освен като приятелка и колега-химик (всъщност фармацевт). Беше наистина много умна и сръчна, помагал съм ѝ в работата, в писането на публикации и на самата дисертация (защитата беше през 2006 г.). Всъщност виждахме се по един-два пъти в годината, тъй като аз ходех за по месец-два в Кийл да поработвам в лабораторията на проф. Хебер. При едно от следващите ми посещения в Кийл тя като ме видя толкова се зарадва, че се затича към мен и ми се хвърли на врата да ме прегръща. След още известно време, когато ме изпращаше на автогарата за България с колата си, аз ѝ казах колко много ѝ благодаря и че се радвам, че сме се видели и че сме в толкова хубави отношения. Подадох ѝ ръка за довиждане, но тя рече "Не-не, аз ще изляза от колата, за да те НАТИСНА!" Олеле-мале, това не го разбрах!... Как така ще ме натисне?! Излязохме от колата, тя пак ми се хвърли на врата да ме прегърне и вече си казахме довиждане. После видях в речника, че същият глагол "натискам" (drücken) означава още "притискам, прегръщам" – голям срам! Аз знаех само другата дума за „прегръщам“ = umarmen. Във всички случаи, сами разбирате, бях доста объркан от това свръхлюбезно, по-скоро мило, отношение, прекалено мило за моите представи. Нали знаехме от нашето българско възпитание, че германците са хладни, безчувствени и корави хора, някак си не се вързваше. Чудех се какво става, иначе всичко си беше както трябва – приятели, колеги... Докато една неделя проф. Хебер ни покани, Керстин и мен, у тях на кафе. Тя възкликна радостно "Чудесно, тъкмо ще ви запозная с МОЯ Мартин" (защото си имахме вече един Мартин – лаборанта). После ми сподели, че отскоро си има приятел, Мартин, с когото се запознали... по интернет. Преди това тя доста страдаше и споделяше с мен, че си няма гадже. И така, отидохме на гости у чичо Хебер, запознахме се с "нейния" Мартин, впрочем много симпатично момче, тогава на около 30. Той беше свидетел на отношението на Керстин към мен, тя не го скриваше, и той мимоходом подхвърли нещо от сорта "Ама ти към проф. Иванов нещо много мило се държиш!?" Тогава тя отговори безгрижно и жизнерадостно "Винаги съм мечтала да си имам дядо и сега Иво ми е като дядо!" Е! В този момент вече бях тотално сразен! Разбира се, че не се обидих ни най-малко. Продължихме да бъдем приятели, дори през 2010 г. Керстин ни покани, Роси и мен, да погостуваме за един уикенд в Люнебург, където тя и съпругът ѝ се бяха установили и си имаха бебе-дъщеричка на име Мари-Кристин. Приеха ни чудесно, разходиха ни с Мартин из този живописен старинен град (имам много снимки), с Роси бързо се сприятелиха, макар че Роси никак не знае немски, но на английски се оправяха някак. Сега д-р Керстин и мъжът ѝ си имат голяма собствена аптека в Люнебург (Мартин по образование е икономист и той върти финансите на аптеката), а скоро ще откриват и втора аптека... С Мартин вече си имат две дъщерички. Всъщност Керстин е родена и отраснала в красивия средновековен Ханза-град Любек на брега на Балтийско море.
Керстин защити блестящо докторската си дисертация в областта на органичния синтез на хетероциклени съединения (фармацевтична химия) през 2006 г. под ръководството на проф. Д. Хебер. Дисертацията ѝ беше на много високо научно равнище и предизвика искреното възхищение на изпитната комисия. После имаше голямо тържество в централната сграда на Университета „Кристиан Албрехт(CAU Kiel)гр. Кийл, където тя празнува докторската си степен едновременно още две защитили докторантки на Фармацевтичния институт. Беше интересна и зрелищна церемония. Снимката на Керстин е точно от това празненство. Върху докторската ѝ шапка надписът „HEBI” е умалително от „Heber” – научният ѝ ръководител.

Няма коментари:

Публикуване на коментар