ПО-ДОБРЕ ПО-МАЛКО, НО ПО-ДОБРИ ПУБЛИКАЦИИ

[Тезиси на мой доклад - 1988 г. - пред разширено заседание на Научния съвет на Научния институт по фармакология и фармация (НИФФ) с Фармацевтичен факултет при Медицинската академия - София с председател академик д-р Атанас Малеев; директор на НИФФ по онова време беше проф. д-р Йордан Стоичков.]

(със съкращения)

Уважаеми колеги,

През последните десетилетия бяхме свикнали да се възхищаваме на новите дрехи на краля, каквито и да бяха те. Става дума за това, че малцина се осмеляваха да посочат или коментират някои слабости, отрицателни страни от нашия научен живот, малцина се осмеляваха да извикат "Вижте, кралят е гол!". А всички знаем, че слабостите няма да изчезнат сами, ако ги премълчаваме, ако се правим, че не съществуват. Юлският пленум на ЦК на БКП 1987 г. даде нов курс за развитие на обществените отношения у нас, курс към демократизация на обществото, към свободно обсъждане и критика на отрицателните явления, към гласността като средство за борба с тях. Настъпи време да си казваме истината за нещата открито.

Научната публикация

1. Гласността и науката: публикации, доклади на конгреси, симпозиуми и др. Публикацията е вик пред света: вижте, аз изследвах, аз измислих, аз открих! Еврика! Ученият твори, за да публикува! Какво е художник, който не показва на никого картините си, писател, който не печата романите си, певец, който си пее сам, затворен в банята?... Публикацията е средство за общуване между учените в света. Изобщо аз нямам много доверие в "учени", които се стремят към секретност, не допускат никого в лабораторията си, не обсъждат с никого научните си проблеми и т.н. Гласността за науката - това е откритото обсъждане на състоянието, равнището, качеството на нашата, българска научна продукция - в конкретния случай - научната публикация. Ще се ограничим в рамките на дейността в нашия институт - Научния институт по фармакология и фармация (НИФФ).

Кой противостои на гласността за науката? Научната бюрокрация! Това са бивше научни работници на административни длъжности, някои ръководители, които са загубили вече всякаква връзка с истинската наука, отдавна не са стъпвали в библиотека (пет и повече години), отдавна не генерират нови идеи, а се стремят към власт и надмощие над своите сътрудници, не се развиват като учени. Срещу тях трябва да създадем условия за обществена нетърпимост!

2. Етични правила за авторите, разработени от American Chemical Society (11 правила):

(1) Главно задължение на автора е, да направи отчет за свършената работа с обективна оценка за нейната значимост.

(2) Да пише мъдро и икономично - мястото в списанията е скъпоценно!

(3) Да представя достатъчно литературни цитати и експериментални подробности - за да може всеки квалифициран специалист да повтори работата!

(4) Да се цитират всички съществени за даденото изследване публикации, обаче броят на цитираните източници да бъде сведен до минимум.

(5) Да се отбележат рисковите моменти, свързани с използваните реактиви и методики.

(6) Да се избягва раздробяването! - Излишно разходване на площ в списанията, усложнява се по-нататъшната литературна справка. Коментар: примери Уудуърд-Калоянов (хлорофил); Иванов-Кантленер (чакане 5 години).

(7) Авторът е длъжен да съобщи на редактора, кои РОДСТВЕНИ публикации са му били испратени по-рано или по същото време.

(8) Авторът трябва да счита НЕПРИЕМЛИВО за себе си публикуването на ЕДНО И СЪЩО изследване в повече от едно списание. По изключение, ако е имало предварително съобщение (preliminary communication).

(9) Авторът е длъжен да посочи всички ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, които е използвал, с изключение на широкоизвестните сведения (например които ги има в учебниците).

(10) Критична оценка на работите на другите автори, ако новите опитни данни противоречат на предишните. Критиката трябва да е сурова, но не и от личен характер!

(11) СЪАВТОРИ могат да бъдат само тези, които имат ЗНАЧИТЕЛЕН НАУЧЕН ПРИНОС в дадената работа и разделят ОТГОВОРНОСТТА за получените резултати. В останалите случаи се изказва благодарност.

Лицата, свързани с авторите административно, не могат да се квалифицират като съавтори само поради тази причина! Може да им се благодари за съдействието или за това, че поне не са пречили за провеждане на изследванията!

КОИ ДА БЪДАТ СЪАВТОРИ ПРЕЦЕНЯВА ТОЗИ, КОЙТО ПИШЕ РЪКОПИСА И ГО ПРЕДСТАВЯ В РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕТО! (а не неговият шеф!)

Който пише е длъжен да покаже на другите съавтори чернова от ръкописа и да осигури съгласието им. Често шефът претендира, че е дал ИДЕЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО, но идеята не струва пукната пара, ако не е била привлекателна за изпълнителите или ако не е била подкрепена с обемиста и тежка експериментална работа.

Критерий на проф. Христо Иванов:

"Считам се за (равностоен) съавтор, само ако бих могъл да докладвам изцяло дадената работа (вкл. експерименталните подробности), разбира се без предварително специално да съм я заучавал."

Идеята за изследването може да бъде в два варианта:

(а) "Абе я виж там, дали може да се синтезира това съединение..."

или "Тази структура ми се вижда интересна, я опитай да я получиш"

(б) "Трябва да се синтезира съединение с тази структура, защото е полезно и важно (напр. искат го "отгоре"). Най-вероятно ще стане по следната схема, ето конкретна литература по този въпрос. Ако възникнат проблеми, дръжте ме в течение." - след това лично и заинтересовано научният ръководител участва в разработването на задачата.

Присвояването на чужд интелектуален труд е широко прилагана ФОРМА НА КОРУПЦИЯ в науката.

3. КАК и КОГО да цитираме в научните публикации?

(а) Да не забравяме да цитираме! Морален дълг на авторите пред научния свят, пред колегите си, които работят в същата област, е, да цитират изследователите, допринесли преди тях за развитието на областта. Някои теории обаче бързо стават общоприети, например теорията на Пиърсън за твърди и меки киселини и основи (ТМКО). Обикновено е достатъчно да се каже: "Съгласно теорията за ТМКО..." От друга страна трябва разумно да се ограничава броят на неоправдано цитираните литературни източници. В много дисертации ще намерите безумни списъци с 300 - 500 библиографски заглавия! А авторът едва ли е прочел (или видял) повече от 15-20 от тях!

(б) По броя на цитиранията се съди за реалния принос на даден автор (авторски колектив) в съответната наука, както и за перспективността на даденото научно направление. Това е един от показателите в т.нар. "наукометрия". Кого и как ще цитираш - това е огромна ОТГОВОРНОСТ!

To cite or not to cite - that is the question! Критерият за това, дали дадена публикация трябва да се цитира, е: била ли е тя НЕОБХОДИМА за получаването на новия научен резултат? Ако не, значи излишно е да се цитира. А да се включват в списъка на цитираните източници статии, които са непонятни за самия автор, е най-малкото много РИСКОВАНО! Редакторът или рецензентите на списанието не могат да бъдат натоварени да отстраняват неуместните цитати. Често пък се цитират работи на "учени", от които авторът е зависим.

Неоправдано е и прекаленото САМОЦИТИРАНЕ като средство за самоутвърждаване в науката. Да изискваш признание е нелепо - както да молиш да те уважават или да те обичат... Цитирането е въпрос на нравственост и морал, въпрос на научна култура.

4. КЪДЕ да публикуваме - у нас или в чужбина?

Ще цитирам мой приятел (проф. Симеон Попов): "Вместо да публикуваш в сп. Фармация (София) по-добре сложи ръкописа на научния си труд под възглавницата, там шансът някой да го прочете е доста по-голям!"

Например в кн. 5 на сп. Фармация от 1988 г. има невероятно груби грешки (изброяват се), още повече в английския превод на резюметата. Излиза на много некачествена хартия с ужасяващ печат и една книжка струва само 60 стотинки!

* * *

5. Зависимост

Да речем имаш нужда от някакъв дребен анализ или спектър, отиваш да се молиш някому, който е в състояние да ти направи тази услуга (разполага с апарат). И често се чувстваш пред него толкова малък - колкото смърфче, - понеже си му в ръцете, цялото ти изследване зависи от него. Тогава нямаш друг изход, освен да го включиш като съавтор! Но нали апаратът не е лично негов?

* * *

(може би ще има продължение и допълнение)

П.С. След доклада имаше унищожителни критични изказвания - в знак на несъгласие...

1988 г.

Корупция ли? Нема такова нещо...

Много е трудно да се постигне положителен ефект в борбата срещу корупцията в университетите - всички знаем това. Корупцията е многолика, разнообразна и многопластова. Много години бях в системата и слава Богу успях да се опазя от участие в т. нар. корупционни схеми. Бях подложен на много силен корупционен натиск, вкл. бяха изпратени по мене мутри, които ме заплашваха със саморазправа, ако не "пусна" всичките 15 калпазани - закоравяли двойкаджии на изпита следващия ден. Като алтернатива ми обещаваха "много пари". Когато им казах, че няма да стане, отговорът беше "ще стане, ще стане!" Е, не стана. Писах подробни обяснения за полицията, не ми е известно това да е имало някакъв позитивен ефект. Този път при мен не стана. Един от гръцките студенти, явяващи се на другия ден, беше син на някакъв гръцки милионер... Допускам, че той е платил на мутрите, за да ме сплашат. Корупцията в Медицинския университет е страшна! И най-вече във Фармацевтичния му факултет! Та нали някои от преподавателите в него с подкупи, връзки и преписване са стигнали до доцентска позиция! Например кандидатски минимум "взет" с преписване, още тогава, преди да избухне демокрацията. И после - дисертация, изработена и написана от други, можещи колеги, естествено срещу заплащане. Освен парите голяма роля по онова време се падаше и на връзките! И сега е така, но по-зле. Децата на известни и заможни родители сравнително лесно стигат до дипломата. Един известен професор и добър учен веднъж ми сподели: "Само ти успя да накараш моя син да научи нещо, ха-ха-ха!". Синът беше разглезен мързеливец, всички колеги го "пускаха" заради баща му. А пък имаше една "леля" - започна да ми подхвърля банкноти, за да "помогна" на племеницата й (македонка) да си вземе изпита, и когато я изхвърлих като мръсна кучка от кабинета ми пред очите на всички колеги, тя продължаваше да ми вика, отивайки си, че искала "да се разберем като хора"! Безкрайни са историите, които мога да разкажа... Казвам ви, страшно е, наистина! Е как няма да има девалвация на висшето образование? Лошите, некадърните и корумпираните преподаватели създават разбира се себеподобни "висшисти"! И така образователната система отива в пропастта! А оттам и държавата!

Студентът Стефан решава задачите

В надпревара за голямата награда

Избрах по-различен подход в противовес на корупцията - вместо да приемам подкупи от слабите студенти да давам парична награда на най-добрите от тях. Размерът й беше несравним с Нобеловата награда, но нейната морална стойност се ценеше от хората, които уважавах.

Чудя се...

Преди години доцент Хиксов и д-р Игрекова публикуваха серия псевдонаучни (наукообразни) статии с фалшиви (измамни) резултати в нелоши списания. Това им донесе доста дивиденти в кариерата и в заплатата. Дали са знаели и умишлено ли са написали измамите си (criminal intent) или въобще не им е стигнал акълът да разберат, че всъщност това не са същински научни резултати и така неволно са излъгали научната общественост?

Впрочем скоро доцент Хиксов ще става голям доктор, а д-р Игрекова - млад и надежден професор. Да живее българската нАука и висшето образУвание!

Държавата толерира крупните измами в рекламите

"Не губите нищо, освен болката" се твърди в рекламата за Космодиска! Е как нищо, а 130 лева? Дадени на вятъра за купчина пласмасови парченца? Нима може някой да повярва, че купчината пластмасови "прешлени", съшити в някакво смешно подобие на гръбначен стълб, ще ни отърват от болките и дисковата херния?? Това просто е абсурдно за всеки здравомислещ! При това смешното "устройство" действа през няколко ката дрехи, през вълнени пуловери и какво ли не! Помислете си колко хиляди левове се дават за тв-реклами (доста продължителни, а се плаща на време!) и помислете колко се хоноруват доволните и излекувани бабки и лелки, които щом го турят на гърба си и хукват да копат градината или да дюндюркат ощастливените внучета! Това значи, че печалбите на фирмата, която предлага това недоразумение, са огромни. И как няма да са огромни, след като производствените разходи на един космодиск едва ли надхвърлят 1-2 евро, а се продава за 65. Е това ако не е яка печалба, здраве му кажи! В "белите" държави, където да се лъжат хората не е прилично, със закон е забранено рекламите да съдържат измама! Помня случай, когато анализи откриха, че един силно рекламиран "яйчен" шампоан не съдържа дори и следи от някакво яйце! Разказаха играта на фирмата от глоби, присъди и наказания! Аналогичен случай на измама: магнитните наколенки на д-р Ливайн! Смешка! Разчитат на невежеството на обикновения българин. "Мощните магнитни вълни..." Господи! Та всеки, който е ходил на училище, знае, че не може един постоянен магнит да създава магнитни вълни! Такива не съществуват! Има само електромагнитни, но и те едва ли лекуват, защото са много и навсякъде около нас! Радиовълните, светлината, уайърлес-системите, джиесемите - навсякъде бъка от електромагнитни вълни, но никой не си е излекувал коляното от тях. Това са измами само за лековерни, които са готови да дадат по 60 лева за някакви парцалчета. Не може така! Всеки ден по хиляди пъти ни лъжат от екраните! Телевизиите са готови да си продават всичко, и най-ценното - доверието на зрителите - щом ще падат мангизи! Това не е ли своего рода проституция? Неприлични услуги срещу съответната сума? Мога да дам още подобни примери за измамни реклами! Да вземем например КАЛГОН. Никъде в рекламата не се казва, че той се използва, когато водата е твърда. А в България не навсякъде водата е твърда, например в София и околностите, където живеят около една трета от българите, водата е най-прекрасна, мека и пивка. Тя идва от Рила и Витоша и не е варовита! Кой знае колко домакинства купуват калгон (а той хич не е евтин!), без да е нужно! Важното е фирмата да печели повече, а телевизиите да бълват измамни реклами! Очевидно държавата няма нищо против хората да бъдат системно лъгани. Някой да е виждал реклами за космодиск, наколенки и пр. по медиите в Германия? Абсурд, аусгешлосен! Там това не върви. Тук са будалите!

Завистта като достойнство

Веднаж споделих с един германски колега (професор), че харесвам Гюнтер Яух като модератор и водещ на различни предавания по германските телевизии (вкл. "Кой ще стане милионер" - германското заглавие на "Стани богат"). Казах му: "Яух има много богата обща култура, симпатично чувство за хумор и въобще е готин". А професорът ми отвърна с възмущение: "Ама знаете ли колко е богат, хер Иванов, той е един от най-богатите германци..." Това ме накара да се замисля - позитивно усещане ли е всъщност завистта? Ако някой успее и заради това печели добре, трябва ли да му се завижда? Ако Ерик Клептън е богат, тъй като е удивителен музикант, певец и талант, трябва ли някой да възкликне: "да, ама ако знаеш колко е богат?!" Ако някой български аптекар иде в Германия и там постигне прилично съществуване за себе си и семейството си, докато тук, в София, се е чудил как да върже двата края, работейки по 10 часа на ден и е живейки в студентско общежитие между хлебарките... А ако в Германия за 5 години се сдобива с къща, два автомобила (за него и жена му), добре платена работа, престижни училища за децата му, какво ще каже нашенецът? "Ама знаеш ли той сега каква къща има, какви коли, а?" Питам: с какво се е провинил Гюнтер Яух? Какво престъпление е извършил Ерик Клептън? Как е прегрешил аптекарят? Нашенецът все ще намери да каже: "Абе кво ги жалим тези гурбетчии?" Те трябва да бъдат заклеймени и отлъчени! От кого? От тези, които нямат и не могат да имат шанса да успеят. Които никога не казват открито, че успелите притежават някакви по-специални, по-инакви качества, талант, последователност и трудолюбие! Опитват се дори да ги заклеймят политически ("Абе мани го тоя комунист!"), но никога няма да признаят, че онзи, успелият аптекар, знае добре немски, английски, френски и руски (изключително полезно в професионалната му реализация), че познава и разбира на високо теоретично равнище химията и фармацията, че не лъже и не краде... и че държи на семейството си. Просто си позволява да е умен. Едно време, преди 1989-та, виновен им беше "комунизмът", сега виновни са им "гурбетчиите". За такива личности завистта е задължително свойство. За тях завистта е форма на протест срещу собственото си нищожие. И начин за личностна изява на публични места. Те други достойнства не познават.

My Last Lecture

В деня на моята последна лекция получих от колегата Георги Гергов един много подходящ за случая подарък - книгата The Last Lecture от американския професор Randy Pausch. Неговата мотивация да изготви такава лекция и да напише книга е достатъчно трагична - неизлечима болест. Скоро след появата на книгата му той напуска белия свят. Книгата става бестселър, българският превод (на Иван Атанасов) ми се струва доста добър и направи книгата да добие популярност и у нас. Не съм я прочел докрай още, но бих искал да коментирам моята последна лекция, която изнесох на 28 април 2009 от 10 ч. в "моята" аудитория на Фармацевтическия факултет, пред порядъчно пълна зала. Два дни преди 66-тия ми рожден ден. Присъстваха всички мои колеги от катедрата по органична химия, включително и пенсионираните, с които бяхме работили заедно в продължение на няколко десетки години.

Моята последна лекция 28 април 2009 г.

В нашия факултет няма такава традиция - преди пенсиониране преподавателите да се сбогуват с аудиторията си... Аз чуствах вътрешна потребност да го направя, после научих, че в много университети по света това било обичайна практика. Благодарен съм на моята бивша асистентка Виолина, че засне с камера около половин час от моята последна лекция и сега, имайки този видеоклип, мога да си припомням и анализирам какво съм импровизирал. Някои неща бих казал по-иначе, но в общи линии лекцията изпълни ролята, която имах предвид - да разберат слушателите, че за мен преподавателската работа е мисия и призвание, че като съм писал слаби оценки не е било с друга цел, освен да предпазвам незнаещите и невежите от заблуждението, че принадлежат към образованата част от населението, към интелигенцията на България. Това трябваше да бъде за слабите студенти знак, че са необходими много по-големи интелектуални усилия, че трябва здраво да се захванат с четене и учене (докато започне да излиза пушек от ушите им), ако наистина искат да постигнат собственото си усъвършенстване и удовлетворението, че са заслужили висшето си образование. Знам, че тези разсъждения са идеалистични, че повечето се стремят да "хванат тапията" и постигането на знания и умения не влиза в приоритетите им. Но не исках да ги мамя, пишейки им по-високи оценки, отколкото заслужават. Винаги съм казвал на лекции: най-лесният начин да си вземете изпита е да си научите материала, други начини няма...

Поздравления от колегите след лекцията

По-нататък в последната лекция показах някои модерни направления в органичния синтез - (1) т. нар. Метал-катализирани реакции на сдвояване (Metal-catalysed coupling reactions), поради удивителното откритие на тези протичащи по сложен кръговратен механизъм процеси с много ефективни резултати и (2) създаването на т. нар. йонни течности (Ionic liquids = ILs), които притежават удивителни качества като термоустойчивост, електропроводимост и др. и които много бързо навлизат във високите технологии, например при производството на слънчеви батерии.

Накрая представих списък на моите ученици и разказах за тях - повечето работят в престижни университети по света (Германия, Австрия, Швейцария, Канада). Тяхната квалификация им позволи да излезнат на световния пазар на труда и да намерят най-добре съответстващото им място, като реализират най-пълноценно себе си, идеите и уменията си. Не е без значение, че така успяха да осъществят за себе си и за семействата си нормални условия за живот и усъвършенстване на професионализма си.

Как започнах кариерата си

През 1968-ма завърших Химическия факултет с дипломна работа при проф. Николай Мареков и ст. н. сътр. Симеон Попов, който по-късно също стана доктор на науките и професор. Дипломната работа беше в областта на фитохимията, изследвахме неалкалоидния състав на Gentiana punctata и Erythrea centaurium. По-късно С. Попов публикува резултатите в Доклади на БАН. Нямаше свободна щатна бройка в лабораторията на проф. Мареков - предложиха ми място на специалист-химик в групата на професор Никола Моллов, вече утвърден и известен у нас и в чужбина учен, специалист по алкалоиди (Thalictrum). Две години работих по изолиране и доказване строежа на хинолизидинови алкалоиди (Leontice leontopetalum и др.). От този период най-добро постижение за мен си остава новият алкалоид, наречен от нас леонтиформин (съдържа азот-формилна група). Преди доста години японски автори публикуваха тоталния му синтез (N. TAKATSU, S. OHMIYA, H. OTOMASU - 1987), а тогава ние само частично го синтезирахме от спартеин, за да докажем строежа му.

Въпреки че работата при проф. Моллов ми харесваше и въпреки че с него бяхме в чудесни отношения учител-ученик, аз се озъртах за по-интересна работа. Да работя в катедрата, чийто ръководител беше баща ми, беше немислимо. В нашето семейство се считаше за разбиращо се от само себе си, че не мога да работя там, където работи баща ми, т.е. в Химическия факултет на СУ. Един ден той ми каза, че е обявен конкурс за асистент по органична химия във Фармацевтическия факултет (София). Отидох да се запозная с обстановката в катедрата и с нейния ръководител проф. Дамян Данчев (тогава още доцент). Хареса ми, в катедрата беше доста чисто и приветливо, доц. Данчев изглеждаше симпатичен солиден мъж с мустаци, около 40-те. За него бях чувал само хубави неща. Беше късното лято на 1970-та. Реших да се явя на конкурса и седнах да уча като луд за конкурсен изпит - около месец. Както обикновено, на масата ми имаше 5-6 учебника, от дебели по-дебели. Разбира се че не съм ги чел от кора до кора, но беше интересно да се видят различни гледни точки при изучаване на дадена тема. Явих се, имах един конкурент, спечелих. В комисията ми освен доц. Данчев бяха още доц. Кальо Христов (технология) и доц. Йордан Гагаузов (фармхимия). Май ми писаха отличен 5.50 - нямах възражения, струваше ми се справедливо. И така, от октомври 1970 работя във Фармацевтическия факултет... до пенсионирането ми на 1 май 2009-та.

Обясняваме си решенията на задачите